Робърт Грейвс - Велизарий

Готският гарнизон в Рим бе изненадан от нашето пристигане — техният авангард, заел позиция на Виа Апия, мислеше, че сме още в Неапол. Името на Велизарий доказа за сетен път своята цена. Населението на града беше убедено, че той ще превземе Рим, и не искаше да сподели участта на неаполитанците. Папа Силверий наруши дадената на Витигес клетва, като се оправда с това, че тя е била изтръгната от него насила, и то от един еретик. Папата писа на Велизарий и го покани да влезе в града без всякакви опасения, защото той самият щял много скоро да убеди готския гарнизон да се изтегли. Докато слизахме от дългия хребет на Албанските възвишения, навлизайки в града през Порта Асинария, готският гарнизон го напускаше на север през Порта Фламиния. Единствен командирът им отказа да напусне поста си. Велизарий го взе в плен и го изпрати в Константинопол заедно с ключовете на града.

Признавам, че Рим ме разочарова. Този град е наистина древен и огромен, той има великолепни постройки, най-хубавите, от които засенчват всички наши забележителности в Константинопол. В три неща обаче той, по моя преценка, отстъпва дори на Картаген: загубил е много от предишните си богатства и от многобройното си население, няма излаз на море и климатът му е нездравословен.

Римските сенатори и духовенството ни приветствуваха топло, като настояха да продължим към Равена и да разбием узурпатора Витигес, преди да е имал време да събере войските си. Бяха много разочаровани, когато Велизарий отвърна, че предпочита да остане засега в този гостоприемен град, и особено когато започна да укрепва защитните съоръжения, които бяха в плачевно състояние. Самият папа Силверий дойде тайно при господарката и се обърна към нея със следните думи (аз присъствувах на срещата):

— О, най-добродетелна и светла дъще, дали не би ти се удало да убедиш славния Велизарий, твоя съпруг, да се откаже от неразумните си намерения? Той, изглежда, смята да укрепи нашия свещен Рим, който, макар и благословен най-щедро от господа бога, е най-труднозащитимият град в света и през цялата си дванайсетвековна история никога не е устоявал на продължителна обсада. Стените му, както сама можеш да се увериш са дълги общо дванайсет мили и се издигат над равно поле, не разполага с достатъчно храна за стотиците си хиляди обитатели, а не може и да бъде снабдяваш направо от морето, какъвто е например случаят с Неапол. След като силите ви са недостатъчни, защо не се върнете в Неапол и не оставите нас римляните на спокойствие?

Господарката Антонина отвърна:

— Възлюблени во Христе, светейши и височайши Силверий, по-добре насочи своите мисли към небесното царство, а ние с моя съпруг ще имаме грижа за земното. Позволи ми да те предупредя твое светейшество, че в твой интерес е да не се месиш, в нашите работи.

Папа Силверий си тръгна обиден, без да даде на господарката обичайната си благословия, което, както можете да си представите, не я опечали особено много. Между тях се зароди вражда и той се разкая, че е посрещнал радушно малобройната ни армия. Убеден беше, че ще бъдем победени и че Витигес ще го смъкне заради нарушаване на дадената клетва.

След като изпрати Константин и Бесас начело на неголяма войска със задачата да превземат отново Етрурия, Велизарий впрегна всички останали войници в работа по възстановяване на древните укрепления на града, почистване и разкопаване на засипания ров и поправка на портите. От началото на Теодориховото царуване никой не бе полагал грижи за поддържане на укрепленията. Те се състояха от обичайния широк насип от пръст между две стени с бойници и стражеви кули на определени разстояния. Към всяка от бойниците Велизарий добави отляво по едно защитно крило, така че от птичи или ангелски поглед те биха изглеждали като многократно повтаряща се буква гама: Г Г Г Г Г. За тази цел той впрегна в работа всички зидари и строителни работници в града, както бе сторил и в Картаген. Напълни освен това римските житници със зърно, донесено от Сицилия, и изкупи на нормални цени всички житни запаси на сто мили околовръст.

Влязохме в Рим на десетия ден от месец декември; изминаха три месеца, преди крал Витигес да пристигне със своята войска. Но тази войска бе станала вече много силна: бяха набрани войници от всички части на Италия и отвъд Алпите — в по-голямата си част тежка конница. Етрурия бе минала в наше владение, но Велизарий повика обратно всички изпратени там войници с изключение само на хиляда души, оставени на гарнизон в Перузия, Нарния и Сполетий. Заедно с моряците от корабите той разполагаше общо с десет хиляди души срещу сто и петдесетте хиляди готи. Така започна обсадата на Рим.