Робърт Грейвс - Велизарий

„Крал Тевдат до сияйния Хонорий, управител на вечния град Рим, поздрав!

С огорчение научихме от твоя доклад, че бронзовите слонове, поставени на Свещения път (наречен така заради многобройните суеверия, на които е бил посветен някога), са в много лошо състояние.

Трябва само да се съжалява, че докато тези животни изкарват в плът и кръв повече от хиляда години, техните бронзови изображения се рушат толкова бързо. Погрижи се прочее разклатените им крака да бъдат укрепени с железни куки, а провисналите им кореми — подпрени с масивна зидария.

Ако живият слон се строполи на земята, както често се случва, когато помага на човека при събарянето на дървета, не може да се изправи отново без помощ. Това е, защото стъпалата му нямат стави. Така в горещите страни, обитавани от тези животни, често могат да се видят много от тях да лежат като мъртви, докато не се приближи някой човек, който да им помогне да станат. Ето защо това създание, тъй застрашително по своите размери, е всъщност по-онеправдано от природата, отколкото дребничката мравка.

Но че слонът, от друга страна, надминава всички останали животни по ум, се доказва от преклонението му пред Оногова, когото той счита за най-всемогъщ Повелител. Освен това той се отнася към добрите принцове с почит, каквато никога не засвидетелствува към един тиран.

Това животно използува хобота си, носовидната ръка, дадена му от природата като обезщетение за твърде късия врат, в полза на господаря си, като приема онези подаръци, които са най-ценни за него. То винаги стъпва внимателно, преследвано от спомена за своето съдбоносно пропадане в ловната яма, поставила началото на неговия плен. По знак от господаря си това създание изпуска вдишания въздух, за който се твърди, е чудесен цяр срещу главоболието при хората, особено ако слонът кихне.

Когато намери вода, засмуква грамадно количество в хобота си и по заповед на господаря си я изхвърля в мощна струя. Ако някой се отнесе непочтително към слона, той го залива с такъв поток мръсна вода, че пострадалият се чувствува, сякаш река е заляла дома му. Защото тази твар има удивително добра памет както за зло, така и за добро. Очите на слона са малки, но се въртят тържествено. Има някакво царствено достойнство в целия му облик — той приема с удоволствие всичко благородно, но се отнася с явна нетърпимост към непристойни шеги. Кожата му е набраздена от дълбоки резки, като на страдащите от екзотичната болест елефантиазис, наречена така в негова чест. Именно заради непробиваемостта на тази кожа персийските царе използуват слона по време на война.

Крайно желателно е да съхраним изображенията на тези същества, за да могат нашите граждани да се запознаят по този начин с обитателите на други земи. Не допускай следователно те да се разрушат, защото славата на Рим се умножава от събиране на всички образци, показващи как изкуството на майсторите наподобява творенията на щедрата природа от далечните краища на света. Сбогом!“

Пратеникът бе отчаян и разгневен, че писмото се е оказало толкова глупаво, но Велизарий го утеши с похвали за неговата смелост и вярност. Възнагради го с пет либри злато, което прави триста и шейсет номизми, и го взе за вестоносец към своя щаб. Велизарий каза, че писмото е много по-ценно, отколкото изглеждало на пръв поглед: то показвало ясно, че крал Тевдат се занимава с празни школски премъдрости, вместо да се погрижи за отбраната на своето кралство.

— Сега мога спокойно да тръгна към Рим — каза ни той.

Ако този крал бе останал и занапред военачалник на готската армия, задачата на Велизарий наистина щеше да бъде лека. Защото той не беше направил никакви военни приготовления, уверявайки благородниците от двора си, че всичко било наред: когато някое пале залаело срещу глутница вълци, то много скоро бивало изядено. Тевдат не бе сметнал за необходимо да изпраща подкрепления в Неапол, защото според думите му градът можел да издържи обсада, два пъти по-дълга от онази, на която древните елини подложили някога Троя. Не искал да чуе никакви възражения. „Нека Велизарий счупи първо зъбите си с Неапол, след това ще можем спокойно да напълним устата му с тиня!“

А когато до Рим стигнала вестта за падането на Неапол, търпението на неговите благородници се изчерпало съвсем. Те заявили, че той без съмнение бил продал града на императора, че сега единствената цел в живота му била да живее безгрижно, отдаден на науките си някъде, където и да е, осигурил богатството си чрез предателство към своите поданици. Свикали съвет при езерото Регил недалеч от Терацина, на който Тевдат не бил поканен. Там те издигнали на щитовете си един храбър пълководец, на име Витигес, и го провъзгласили за крал. Макар и от скромно потекло, Витигес бе спечелил неотдавна голяма победа за Теодорих срещу дивите гепиди на бреговете на Сава. Той бе тъй далеч от науките, че едва можеше да подписва собственото си име.