Робърт Грейвс - Велизарий

Велизарий отвърна рязко:

— Не съм те молил за уроци по стратегия. Но ето какво ще ти кажа. Дълги години вече съм войник и съм виждал големи жестокости при плячкосването на градове, които са отказвали да се предадат въпреки отправените им предупреждения. От все сърце желая да предотвратя подобни изстъпления в Неапол. Ако убедите готския гарнизон да се предаде, всички ваши досегашни привилегии ще бъдат запазени и дори увеличени, а гарнизонът ще бъде поставен пред свободния избор или да се присъедини към нашата войска, или да се изтегли безпрепятствено от града. Обаче — и тук той се обърна към готските свидетели — искам да отправя предупреждение към вас готите, че ако предпочетете да се биете, ще ви постигне участта на крал Гелимер и неговите вандали.

Единият от готите каза:

— Не е ли вярно, че Картаген, който живя честито при вандалите и се предаде безусловно на вашите войски, е бил неотдавна разграбен от войниците на императора?

Велизарий отговори:

— Не от войниците на императора, а от тези на сатаната.

— За нас това е едно и също нещо — каза готът.

С това преговорите завършиха, но префектът даде тайни уверения на Велизарий, че ще направи всичко възможно да убеди своите съграждани да отворят портите противно на волята на готите, които всъщност възлизали само на хиляда и петстотин души. Но и триста бяха достатъчни, за да задържат един тъй добре укрепен град срещу атаките на трийсетхиляден неприятел, докато Велизарий разполагаше с не повече от десет хиляди, тъй като трябваше да остави две хиляди на гарнизон в Сицилия и Южна Италия.

Неапол нямаше да отстъпи нито пред глада, нито пред жаждата. Юдейските прекупвачи, които държаха в ръцете си търговията със зърнени храни, предоставиха житниците си на градското население и предложиха услугите на известен брой въоръжени юдейски моряци и пазачи, на работа при тях. Ако Велизарий прекъснеше градския акведукт — което той се готвеше да стори наскоро, — вътре в града имаше достатъчно кладенци и вода за домакински нужди. Градските първенци написаха послание до Тевдат, в което потвърждаваха своята вярност, но искаха от него да изпрати войници срещу обсадителите.

Сега единствената надежда за превземането на Неапол оставаше изненадата. Но къде, беше слабото място в отбраната?

Велизарий проучи укрепленията на Неапол от всички възможни страни. В цялата система не можа да открие нито едно слабо място, където да използува стенобойна машина или да прокара подземна галерия, и реши да опита с внезапно нощно нападение откъм пристанището. Изпрати група исаврийски планинци, родени катерачи, да изкачат високите стени на едно място, където разкъртената мазилка предлагаше някаква опора за ръцете и краката. Един от тях успя да стигне необезпокояван до бойниците и завърза въже за един зъбер. По него веднага запълзяха другарите му, но те бяха забелязани от юдейски пост, който вдигна под тревога сънародниците си, събрани в съседното патрулно помещение. Юдеите срязаха въжето тъкмо когато четири-пет души от катерачите се канеха да стъпят на здрава опора, и всички намериха гибелта си в подножието на стената. Същия неуспех претърпя и друг опит откъм сушата. На здрачаване Велизарий успя да прехвърли дълго дебело въже през една еркерна кула — първо изстреля над нея стрела със завързан към края й копринен конец, след това към конеца бе завързана връв, връвта бе издърпана и на свой ред послужи за изтегляне на дебело въже. Двата края на въжето бяха завързани и от двете страни се заизкачваха войници, уравновесявайки се взаимно. Но постовете отново проявиха бдителност и срязаха въжето, така че и тези войници намериха смъртта си. Велизарий опита също да запали една от портите, като струпа пред нея бъчви с масло и смола, но тя се пазеше от две високи кули и нашите хора бяха отблъснати с камъни и копия — мнозина от тях останаха да лежат мъртви при портата.

На осемнайсетия ден от обсадата един бивш войник от личната конница на Велизарий, исавър, сега стотник в исаврийската пехота, дойде при него и го запита:

— Господарю, колко струва Неапол за теб?

Велизарий отвърна с усмивка:

— Ако се предаде сега, така че да мога да продължа похода и да завзема Рим, преди да е настъпила зимата, той би струвал един милион жълтици. Но ако ми бъде даден чак напролет, няма да имам голяма полза от него.

Исавърът каза:

— Сто номизми за всеки редник от моята рота, по петстотин за всеки стотник, хиляда за мен и две хиляди за редника, намерил слабото място, което ни заповяда да търсим!