Робърт Грейвс - Велизарий

Скоро всичко бе отново наред между господарката и нейния съпруг. Обаче Теодосий не се завърна, понеже изпратеният след него кораб не успял да го настигне. Но Велизарий му писа в Ефес с настоятелна молба да се върне, а в деня на съда над Македония призна публично грешката си. Всички по-разпуснати езици замълчаха от страх.

Велизарий очакваше заповед от Юстиниан за нахлуване в Италия, но тя се забави доста, защото императорът бе объркан от известието за смъртта на Мунд. Указанията му бяха Велизарий да не предприема засега нищо, но да поддържа бойна готовност и щом научи за превземането на Спалатум от нашите войски, да тръгне към Рим. Спалатум бе завзет отново през септември от подсилената илирийска армия, а през октомври добрата вест стигна до Велизарий и той можеше да започне своя поход. В това начинание голяма помощ му оказа господарката, която по време на престоя му в Африка бе влязла в тайни преговори със зетя на крал Тевдат, главнокомандуващ готската армия в Южна Италия. Тя бе уговорила този човек, с когото положи усилия да се запознае, да изостави войниците си веднага щом започне нашето нахлуване на негова територия. И така, Велизарий остави гарнизона в Панорм и Сиракуза, за чиято отбрана бе взел сериозни мерки, пресече Месанския пролив и щом тръгна към град Региум, този страхлив вандал дезертира при нас заедно с шепа приближени нему хора, като остави войниците си без водач. Той замина за Константинопол, където се отказа от арианската си вяра и получи ранг на патриций заедно с голямо имение. Като научил това, крал Тевдат се изпълнил със завист към него.

Така завземането на Южна Италия стана без бой — ние напредвахме, а готите бягаха, накъдето им видят очите. Докато се придвижвахме нагоре по крайбрежието, придружени от флотата, не срещнахме никаква съпротива — чак до началото на ноември, когато стигнахме Неапол. Този великолепен град беше силно укрепен и в него имаше готски гарнизон, за който се говореше, че на брой е почти колкото нашата войска.

Има четири начина за атакуването на крепост, която минава за непревзимаема. Първият е да се остави на мира, като неприятелят бъде нападнат в някое по-слабо място. Вторият е да бъде уморена от глад. Третият е да бъде принудена да се предаде чрез подкуп, заплахи или измама. Четвъртият е да се превземе чрез изненада, след като се открие все пак някое слабо място в нейната защита, което неприятелят в своята самонадеяност е пропуснал да забележи. Велизарий не можеше да остави Неапол на мира — в противен случай градът щеше да се превърне в сборен пункт на всички пръснати готски отряди в радиус от сто мили околовръст. Тогава иззад неговите масивни стени можеха да бъдат изпращани военни колони, които да си върнат обратно Южна Италия, тъй като малките ни гарнизони, оставени в главните градове на областта, щяха да се окажат недостатъчни. Велизарий не можеше да сломи Неапол и с глад, защото градът имаше богати запаси от жито — главните житници на африканската търговия със зърнени храни се намираха зад неговите стени, а и едно забавяне при Неапол би дало на готите време да съберат на север огромна войска срещу него. Възможно бе обаче целта да бъде постигната с достатъчно сериозна заплаха.

Първо Велизарий нареди на корабите да хвърлят котва в пристанището извън обсега на защитните съоръжения върху градските стени, а сам се разположи на стан в околностите, където призори завзе лесно едно външно укрепление чрез щурмуване със стълби. След това изпрати писмо до градските първенци, с което ги уведомяваше накратко, че очаква да му предадат града без повече протакане.

Италийският префект дойде за преговори, но придружен от двама свидетели готи; не беше никак любезен и всъщност искаше да каже на Велизарий, че се опитвал да създаде фалшиво впечатление за непреодолима военна мощ, докато силите му в действителност са твърде малки.

— Според мен акт на враждебност от ваша страна е — заяви префектът, — че възлагате именно на нас италийците, бремето да отговорим на искането ви. Войниците от гарнизона са готи и ние не смеем да им се противопоставим, понеже не сме въоръжени. А и те няма да се поддадат на подкупи и заплахи, защото крал Тевдат ги изпрати тук едва преди два дни със заповед да защищават града до последния човек — той взе жените и децата им за заложници и заплаши, че ще ги убие, ако градът падне. Моето предложение е да не си губите времето, а да продължите към Рим. Защото, ако превземете Рим, без съмнение Неапол също ще се предаде, а ако не успеете да влезете в Рим, няма да имате много полза от Неапол.