Робърт Грейвс - Велизарий

Крал Тевдат, който бил на път от Тибур за Рим, за да направи справка в някои трудове от тамошната обществена библиотека, научил новината и без да губи нито минута, препуснал към двореца си в Равена. Равена предлагаше най-сигурното убежище в Италия, тъй като бе защитена от блата (през които минаваха два лесно охраняеми пътя, изградени върху диги) и от море, достатъчно плитко, за да не позволи на бойни кораби да се доближат до укрепленията. Но Витигес изпратил след него преследвач, който, тласкан от жажда за мъст (неотдавна по заповед на Тевдат той бил лишен от обещаната му красива и богата годеница), препускал по-бързо, отколкото Тевдат — от страх за живота си. След като галопирал без отдих ден и нощ и изминал повече от двеста мили, този мъж настигнал най-сетне Тевдат пред самите порти на Равена. Там той го сграбчил за яката, смъкнал го от коня и му прерязал гръкляна като на някой шопар или овен.

Крал Витигес тръгнал към Рим, изпреварвайки Велизарий. Там той обявил, че е бил избран за монарх, и свикал Великия готски съвет. За него станало ясно, че държавните работи са в пълен хаос. Не стига, че отбранителните корпуси бяха пръснати из цяла Италия, но и главната армия бе заминала на северозапад отвъд Алпите да защищава готските владения отсам Рона срещу франките, които ги бяха нападнали, подкупени от Юстиниан. Друга армия се намираше в Далмация пред Спалатум. Когато Витигес направил сметка на какви сили може да разчита, оказало се, че има не повече от двайсет хиляди обучени войници, а незначителното превъзходство с две към едно над Велизарий не му вдъхвало никаква вяра в победата.

Затова той решил да остави в Рим гарнизон, достатъчно голям за неговата защита, да сключи мир с франките, да събере всичките си войски в Равена и няколко седмици по-късно да се завърне отново с такова числено превъзходство, че да ни натика в морето. Римският Сенат дал уверения на крал Витигес за своята лоялност, която той предпочел да засили, като вземе няколко видни заложници измежду сенаторите. Дори и папа Силверий, подозиран от Тевдат, че поддържа тайни връзки с Константинопол, положил тържествена клетва за вярност към него. Тогава Витигес потеглил за Равена, където се оженил за Матасунта, единствената дъщеря на Амаласунта, въпреки голямото й нежелание, и така влезе в семейството на Теодорих. От Равена той изпратил до Константинопол послания с уверения в приятелските си чувства към Юстиниан и с молба императорът да оттегли войските си, тъй като, убивайки Тевдат, Витигес бил отмъстил за смъртта на Амаласунта.

Юстиниан не обърна внимание на тези писма, понеже вярваше, че Италия скоро ще бъде негова. Що се отнася до франките, Витигес сключи мир с тях, като им заплати сто и петдесет хиляди номизми (обещаната още от Тевдат сума) и им отстъпи готските владения между Алпите и Рона при условие, че ще изпратят войска на помощ срещу Велизарий. Обаче франките държаха да запазят все още поне привидно добри отношения с нас, затова не се съгласяваха да пратят свои собствени войници, като вместо това обещаха да му дадат след време васални подразделения.

Потеглихме към Рим по Виа Латина, минаваща през Капуа успоредно на брега, на около трийсет мили от морето, тъй като по-късата Виа Апия предлагаше добри възможности за отбрана при Терацина и на някои други места, а Велизарий не можеше да си позволи никакво забавяне, нито загуба на още хора. Навсякъде местното население ни посрещаше с радост — особено свещениците. Войниците имаха строги нареждания да заплащат всички хранителни продукти, от които имат нужда, и да бъдат учтиви. За нас слугите италийските забележителности, както древните, така и новите, бяха много интересни, но нашата господарка не можеше да им се наслаждава и предаваше и на нас мрачното си настроение. Най-после бе дошло писмо от Теодосий — той бе станал монах в Ефес съгласно нареждането на Велизарий. В него младежът даваше израз на своята любов и признателност към Велизарий, но се извиняваше, че не можел засега да се върне при нас. „Не мога да дойда, мили кръстници, докато синът ви Фотий е при вас, защото от вас научавам, че Македония е била наказана, и се страхувам от отмъщението на нейния възлюбен. Не го обвинявам, че именно той я е подтикнал да ме оклевети, но трябва да знаете, че ме ненавиждаше още преди това. Защото ти ме даряваше с много неща, мила кръстнице Антонина, на които той гледаше като на откраднати от собственото му наследство.“

Велизарий искаше да разсее меланхолията на господарката и едновременно с това да възнагради щедро Теодосий заради предишните си подозрения към него. Затова нареди на Фотий да се върне в Константинопол и да предаде на Юстиниан ключовете на Неапол, готските пленници и писмо с молба за незабавно изпращане на подкрепления. След това той писа на Теодосий, че може вече да се завърне, без да се бои от нищо. Но господарката нямаше повече търпение да чака.