Робърт Грейвс - Велизарий

Ранените се върнаха обратно в Рим на малки групи. Последните от тях донесоха вестта, че Велизарий бил убит, защото, когато умирал, Максентий бил сбъркан с господаря си. Всички се отчаяхме и решихме, че сме загубени, с изключение на господарката Антонина, която не искаше да повярва на тези съобщения и прояви голяма сила на духа. След като направи преглед на постовете по стените и на гарнизоните при портите, за да вдъхне смелост на хората и да предотврати евентуално предателство, тя се върна при Порта Фламиния. Господарката се радваше на обичта на войниците — присъствието на духа е качество, което винаги се цени високо. Освен това не се свенеше да размени някоя и друга не чак дотам прилична шега с тях, проявяваше щедрост, можеше добре да язди и дори да си служи с лъка.

Междувременно Велизарий се впуснал да преследва бягащия към моста неприятел, като се надявал да го принуди да се върне на другия бряг и по този начин да помогне на хората, които мислел, че продължават да защищават отчаяно кулите от двете страни на моста. Но една голяма пехотна част на готите била успяла вече да пресече реката. Те разтворили за момент редиците си, за да приемат бягащите конници, след което ги затворили отново и започнали отбранителен бой, посрещайки нашите хора с дъжд от стрели. Велизарий повел обратно своя ескадрон, чиято численост била много намаляла, и се изкачил на една близка височина, откъдето можел да види ясно дали имперското знаме продължава да се вее над кулите. То било изчезнало. Десет хиляди готски конници препуснали с грохот срещу него и го принудили да отстъпи. Колчаните на хората му били още пълни със стрели, защото до този момент боят бил ръкопашен. Така те били в състояние да водят изгоден за нас ариергарден бой по целия път до Рим, като поваляли един след друг яздещите в челото на неприятелската конница преследвачи.

По здрач Велизарий стигнал до Порта Салария, преследван от многочислени неприятелски сили на малко повече от една стрела разстояние.

Както вече казах, господарката Антонина беше при Порта Фламиния, на цяла миля западно от Порта Салария, защищавана от моряшки гарнизон. Моряците бяха научили вестта за смъртта на Велизарий и затова не повярвали, че този, който ги призовавал да отворят портата, е именно той. Бояли се от измама. Велизарий минал по моста над изкопа и се приближил до портата, като викал:

— Нима не познавате Велизарий? Отваряйте веднага, моряци, или ще дойда през Порта Фламиния й ще заповядам да набият с камшик всеки втори човек от вас!

Лицето му било неузнаваемо от кръв и прах, но някои от хората познали гласа му и настояли да бъде пуснат. Други пък се страхували заедно с него да не влязат и готите. Портата останала затворена, а Велизарий и неговите конници се струпали пред нея между двете кули. Готите спрели в безпорядък на другия край на моста и почнали да се окуражават взаимно за нападение. Тогава Велизарий, който никога не губеше самообладание, забил пети в Балан, надал бойния си вик и нападнал яростно неприятеля начело на изтощените си до крайност войници. В сгъстяващия се здрач готите помислили, че от портата са излезли нови подкрепления на противника, и побягнали накъдето им видят очите.

Чак тогава моряците отворили на Велизарий. Смирено му поискали прошка, която той им дал, и скоро притисна в обятията си своята Антонина, разпитвайки я за последните новини. Тя му разказа какви мерки е взела по своя инициатива за укрепване отбраната на града. Когато се разнесе слухът за неговата смърт, тя засили постовете на стената: раздаде кирки на обикновените римски черноработници и ги разпредели по няколко на всяка кула с думите: „Задачата ви е много проста. Отваряйте си добре очите. Ако видите някой гот да се качва по стената, извикайте високо: «Стража, насам!» и едновременно с това удряйте с кирката!“ Свика също занаятчиите, на които не бе възложена специална работа: зидари и ковачи с грамадните им чукове, дървари и касапи с техните брадви и лодкари с куките им за лодки. Каза им: „Няма нужда да ви уча как да си служите с вашите оръжия!“ Раздаде им обаче шлемове, за да не забравят, че са войници. Велизарий одобри горещо свършеното от нея.

След това, макар че беше много уморен и не бе ял нищо от сутринта, той направи обиколка на укрепленията, за да се убеди, че всичко е наред и всеки е на своя пост. Има четиринайсет големи порти в Рим и няколко второстепенни: стана полунощ, преди да успее да завърши огледа. Обикаляше в дясна посока, с други думи, следваше пътя на слънцето, а когато стигнал до Порта Тибуртина в източния край на града, бил догонен от един вестоносец на Бесас, изтичал след него от Порта Пренестина, току-що посетена от Велизарий. Той донесъл тревожна вест. Бесас научил, че готите са разкъсали защитата в другия край на града, при хълма Яникулум, и били вече близо до Капитолия.