Робърт Грейвс - Велизарий

Тази новина причинила паника сред исаврите, охраняващи Порта Тибуртина, но Велизарий, след като разпитал подробно вестоносеца, започнал да се съмнява във верността на разказаната от него история, още повече, че единственият източник на информация за Бесас бил някакъв свещеник от катедралата „Свети Петър“. Той изпратил веднага разузнавачи, които скоро се върнали и докладвали, че никъде не са забелязали готи. Велизарий веднага издаде заповед до всички военачалници да не вярват на слухове, разпространявани от вътрешни врагове, с цел да ги уплашат и принудят да напуснат своите постове. При появата на истинска опасност той се задължаваше да ги уведоми лично за нея, но те трябваше да стоят твърдо на своите постове с пълната увереност, че техните храбри другари навсякъде по стената правят същото. Нареди да се запалят огньове по цялото продължение на защитната стена, така че готите да се убедят колко добре се охранява Рим и гражданите да могат да спят по-спокойно.

Когато се върна отново при Порта Салария, той завари тълпа войници и римски граждани, наобиколили някакъв готски благородник. Готът говореше на градските жители на добър латински (който моряците не разбираха), като ги упрекваше, че са пуснали най-вероломно сбирщина гърци от Константинопол в своя свещен град.

— Гърци! — извика той презрително. — Какво спасение очаквате от сбирщина гърци? Не може да не знаете какви са гърците! Нали сте виждали техните предвзети актьори, разхайтените им пантомимни танцувачки и крадливите, пъзливи моряци?

Велизарий се обърна към моряците и им каза усмихнат:

— Жалко, че не разбирате латински.

— Какво говори той? — запитаха те.

— Изказа се особено обидно за вас моряците, и някои от изречените от него неща са верни.

Господарката го склони да хапне малко хляб и месо и да изпие чаша вино. Докато се хранеше, при него дойдоха петима от най-уважаваните сенатори и му казаха разтреперани:

— Утре ще предадеш града, нали, твоя светлост?

— Отнасяйте се към готите с презрение, уважаеми приятели — засмя се той, — защото те са вече бити.

Те си размениха учудени погледи. Велизарий им каза:

— Това не е нито шега, нито самохвалство, защото днес разбрах, че победата е наша, стига само да проявим най-обикновено благоразумие.

— Но нали, сияйни Велизарий, стрелите на тяхната пехота те прогониха от Милвийския мост, а огромната им конница те преследва чак до Рим?

Велизарий обърса устата си с кърпа и каза:

— Благородни патриции, вие описахте съвсем точно случилото се днес — тъкмо затова ви казвам, че готите са вече бити.

Те замърмориха с негодувание, че той сигурно е полудял. Но всеки човек с капчица здрав разум веднага би се сетил какво имаше предвид Велизарий. Вражеската пехота бе проявила само отбранителните си способности срещу него, а конницата не успя да го настигне въпреки огромното си числено превъзходство и отпочиналите си коне. Защото, като не умееха да си служат с лъкове, те бяха принудени да се държат на разстояние. Ние си спомнихме и друга една забележка на Велизарий, направена при Дара: колкото и рядко да се среща пълководец, който може да командува четирийсет хиляди души, още по-рядко се среща такъв, който да се справи с петдесет хиляди. А какво да кажем за Витигес, повел почти три пъти по-многочислена армия срещу нас?

Първата нощ от отбраната на Рим изтече и призори не последва никаква атака.

Първото нещо, което готите направиха за превземането на града, бе изграждането на шест военни лагера, всеки укрепен с ров, насип и ограда от колове. Те бяха пръснати покрай цялата северна част на градската стена на разстояние от сто крачки до една миля от нея. Следващата им работа бе да прекъснат и четиринайсетте акведукта, снабдявали от векове Рим с обилна прясна вода от отдалечени източници. Имаше обаче кладенци с дъждовна вода, а западната стена обхващаше част от река Тибър, така че съвсем не бяхме лишени от вода, но по-богатите граждани бяха много недоволни, че им се налагаше да пият дъждовна вода и ако искаха да бъдат чисти, да се къпят в реката вместо в собствените си луксозни бани. Велизарий побърза да зазида плътно акведуктите на определени места. Нареди освен това да се изградят откъм вътрешната страна на някои порти полукръгли ограждения, в които бе оставена само по една малка, добре охранявана врата, за да се попречи на населението да се втурне предателски към портите и да пусне врага. Порта Фламиния се намираше толкова близо до единия от готските лагери, че той я зазида изцяло. Направи много щателна проверка по цялото протежение на укрепленията както от вътрешната, така и от външната им страна, търсейки някое слабо място, и разпита специално за изходите на градската канализация, но разбра, че каналите са заустени направо в Тибър под нивото на реката и следователно никой не можеше да проникне вътре през тях.