Хедър Греъм - Златната невеста

Погледът му се помрачи и в душата на Иърин се надигна страшно предчувствие.

— Кажете ми какво виждате, Мергуин!

Жрецът не пожела да й отговори. Празната руна беше необяснима, но за викингите тя означаваше руната на Один. Можеше да означава смърт, но и ново начало, възраждане. Тъй като беше дошла след Хергалез, тя беше указание за опасни препятствия, които щяха да изникнат на пътя на Иърин. Принцесата трябваше да приеме промяната, която неизбежно щеше да дойде. Тогава щеше да живее дълго и да намери щастие. Ала пътят към тази цел беше дълъг и труден.

За да се съсредоточи, старецът затвори очи. Пръстите му милваха хладните камъни, той се задълбочи в символите. Видя Иърин, облечена в рицарска броня, въоръжена с меч, точно както го беше заплашила, усети болката от наказанието, което я очакваше. Един мъж щеше да я накаже, но това не беше Фенен. Този мъж блестеше, целият от злато, обкръжен от ярък ореол, мощен и опасен, но аурата, която го заобикаляше, не идваше от силите на злото. Този мъж излъчваше сила и решителност. Руните нашепваха, че пътят на Иърин неизбежно ще се пресече с неговия. Потънал в мисли, Мергуин чу вълчи вой. Високо вдигнат щандарт носеше и образа на Вълка — викингски щандарт.

— Мергуин! — настоя тихо Иърин и жрецът отвори очи.

— Виждам точно това, което подобава на дъщерята на Ейд. Ще дарите живот на много деца и ще доживеете до дълбока старост.

— Вие ме лъжете, Мергуин! — обвини го сърдито тя.

Мергуин се надигна.

— Не ви лъжа. Аз съм само един уморен старик, който сега ще вечеря и ще легне да спи. — Ръцете му нервно засъбираха камъните.

Макар и неохотно, Иърин също се изправи и го последва към огнището. Острият му тон не можеше да промени нищо в чувствата й.

— Старик значи! Дори когато надживеете всички дървета в тази гора, пак няма да сте стар. О, как вкусно мирише тази яхния! Сигурна съм, че сте я сложил на огъня още сутринта. Хайде да хапнем, а после ще ви разкажа най-новите клюки от Тара. — Тя вдигна капака на гърнето, взе един черпак и напълни две дървени купи. — В чантата на седлото ми е скрита една бутилка от най-доброто вино на Елзас. Купих го от един търговец, който донесе на мама цели топове коприни. Сигурно е доста силно. Може и да се напием.

Друидът остави купата си на масата.

— Аз не, иначе ще изтръгнете от устата ми тайни, които бих предпочел да запазя за себе си.

Очите на девойката потъмняха и тя отговори с достойнство:

— Никога не съм имала намерение да ви надхитря, друиде. — Тя тръгна към вратата, за да вземе виното, но се спря и отново се обърна към него: — И изобщо не ме е грижа какво казват руните ви, Мергуин, защото съм твърдо решена да взема съдбата си в свои ръце.

Опрял ръце на хълбоците си, той стоеше край един чворест ясен и се взираше в настъпващия мрак. Червената му мантия с извезана вълча глава се вееше гордо, вятърът пилееше русата му коса и тя падаше по челото. Мъжът не отместваше поглед от Карлингфорд Лох. На другия бряг на езерото лагеруваха датчаните. Тази нощ се бяха събрали хиляди, защото на разсъмване щеше да започне битката.

Олаф потръпна от студ. Враговете бяха хитри и умееха да се бият. Оръжието, което той носеше подобно на повечето ирландски крале, също беше изработено от сръчните ръце на датски майстори. Утре трябваше да се пребори с тяхната хитрост.

Не. Той беше норвежки принц и търсеше повече от кървавите битки и военната плячка. Още докато беше дете, седеше в краката на разказвачите през дългите студени нощи и мечтаеше за зеления остров. Тъй като беше по-млад син, не можеше да наследи кралското достойнство на бащата и трябваше сам да определи съдбата си. Помнеше чичо си Тургайс, който някога владееше голяма част от Ирландия, от реката Лифей до Дъблин, помнеше решителността му да съгради в тази страна езическо кралство. Ала ирландският народ държеше на своя собствен бог.

Аз ще завладея тази страна и ще живея заедно с нейните жители, каза си внезапно Олаф. Не ме е грижа на кой бог се молят. Пред духовния му взор изникна великолепният нов народ, който щеше да обедини силата и архитектурните таланти на викингите и отличните закони и знанията на ирландците. Само норвежецът, който стане ирландец, ще оцелее.

Олаф въздъхна. Глупави мисли за воин, заплашен от поражение…

Засега няма да завладее нищо. Той беше само един от многото пълководци, които на разсъмване щяха да поведат войската на бой срещу датчаните. Все пак той можеше да мечтае за свое кралство — тук, в Ирландия.