Хедър Греъм - Златната невеста

— Нито пък можете да угасите омразата в сърцето си — довърши тихо той.

Иърин сви рамене и се запъти към огнището, за да стопли ръцете си.

— Видях как един град стана на прах и пепел. Братовчед ми полудя, труповете на чичо и леля бяха хвърлени за храна на лешоядите — и досега не са отмъстени. Нима ви учудва, че омразата ме придружава ден и нощ?

Мергуин приседна на един стол и посегна към хаванчето, в което чукаше смес от корени.

— Баща ви не можеше да отмъсти за Клонтайърт, Иърин. Ирландските крале вечно спорят и се бият помежду си, а и по онова време норвежците бяха по-силни от всякога. Те са силни и сега. Ейд е загрижен преди всичко за сигурността на Тара и запазването на законите на Брехона. Той не може да изложи резиденцията си на опасност — макар че има всички основания да си отмъсти. Брат му падна в бой срещу датчаните, баща му беше убит от един разбунтуван ирландски крал. Наистина ли искате да тръгне на бой и да рискува постигнатото с толкова усилия единство?

— А какво да правя аз? Да се омъжа за Фенен Мак Кормак, да стана покорна съпруга и да се обръщам настрана, когато чужди войски опустошават страната ми?

Няма да се омъжите за сина на Мак Кормак, помисли си уверено Мергуин, но не го изказа на глас. Сведе глава над корените си и отвърна:

— Е, можехте да имате и по-лоша участ.

— Или по-добра!

Всъщност би трябвало да я предупредя, че младият крал е обкръжен от тъмна аура, замисли се старият друид. Тя означава болка или страдание — но за кого? За Фенен или за принцесата, която той желае?

— Не мога да се омъжа, да раждам деца и да гледам как мъжете седят със скръстени ръце, докато викингите разрушават страната ни! — прибави възбудено Иърин.

Мергуин я погледна право в искрящите смарагдово-зелени очи.

— Викингите ще идват тук и по времето на вашите деца и внуци — отговори с непроницаемо лице той.

— А ние ще си седим бездейни като жертвени агънца! Нима младите крале на провинциите няма да се включат в битките?

— Няма да има само битки — отговори все така безизразно друидът. — Никой не е казал, че натрапниците ще се смеят последни.

Иърин пое дълбоко дъх. На масичката беше оставена торбичка от тънка сърнешка кожа. В нея бяха руните на Мергуин, изкусно издялани камъчета с изписани върху тях писмена.

Поддавайки се на някакъв внезапен импулс, тя грабна торбичката и изсипа съдържанието й на масата.

— Хвърлете руните за мен! Трябва да ми предскажете бъдещето!

— Не! — възпротиви се с остър глас той.

Иърин коленичи пред стареца, но в този жест нямаше и следа от покорство. Брадичката й беше гордо вдигната.

— Тогава ще го направя сама. Снощи, по време на вечерята, новият поет на баща ми разказа историята за дъщерята на Мелсихлейн. Заедно с още петнайсет момичета тя заложила капан на норвежеца Тургайс и го пробола с камата си. Една слаба жена е успяла да освободи ирландците от езичника, Мергуин! А когато викингите влязоха в Клонтайърт, видях в редиците им жена-воин. Точно това възнамерявам да сторя и аз, драги ми друиде. Може би нашествениците ще опустошават родината ми и през следващите десетилетия, но аз ще се боря срещу тях. И когато умра, неприятелят ще умре заедно с мен. Ето, с тази съдба мога да живея.

— Глупаво момиче! — Мергуин скочи на крака и святкащите му очи потъмняха. — Защо искате да разкъсате сърцето на баща си и да докарате майка си до отчаяние?

— Много мъже падат на бойното поле. А аз мога да си служа с меча по-добре от повечето воини. Гневът на братята ми расте с всеки изминал ден, защото непрекъснато ги побеждавам…

— Спри! — Жрецът вдигна ръце и широките ръкави на робата се разлюляха. — Ще хвърля руните за вас, Иърин, но само за да ви убедя, че мечтите ви са неосъществими.

Девойката се засмя и в очите й се изписа дълбока привързаност към стария човек. Тя тържествува, защото е постигнала целта си, каза си развеселено Мергуин.

— Много ви благодаря — прошепна тихо тя.

— Много се надявам руните да покажат една почтена съпруга и майка на безброй деца, която с готовност изпълнява задълженията си — промърмори той.

Малко по-късно двамата седяха един срещу друг на масата. Навън вече се смрачаваше. Стаята беше осветена само от огъня и една скъпоценна свещ.

Мергуин разстла върху масата ленена покривка и хвърли руните върху нея със знаците надолу.

— Докоснете три камъка, Иърин — нареди строго той. Младото момиче се подчини и старецът обърна първата руна. Туризаз, камъкът на Тор. Той означаваше, че Иърин трябва да бъде кротка, да наблюдава внимателно света около себе си и да не се хвърля с главата надолу в пропастта. Без да каже дума, жрецът обърна и втория камък. Хегалез, предвестник на страшни трагедии и дълбоки вълнения, камък на боговете. Съдба, която човекът на можеше да отклони, съдба, подобна на мощна морска вълна, на безкрайния поток викингски натрапници… Все още безмълвен, друидът обърна и третия камък. Празна руна.