Хедър Греъм - Робинята на викинга

— Никога не бих те предала, Алфред! — изпъшка ужасено Рианон. — Нима наистина ме подозираш? Аз влязох в бой с врага! От дете са ме научили да се боря с викингите!

— Не те обвинявам, но искам да разбереш, че трябваше да посрещнеш ирландския принц с добре дошъл. Вместо това си го нападнала.

— Кълна ти се, че не знаех нищо!

Алфред я обичаше с цялото си сърце, но в този миг не можеше да я погледне в очите. Не можеше да си позволи да изгуби войските, на които беше разчитал. Победата беше толкова близо; тя се носеше сякаш във въздуха. Нямаше да понесе, ако някой я изтръгнеше от ръцете му в последната минута. Ирландският принц трябваше да остане негов приятел и ако утре поискаше наказание за виновните, Алфред беше готов да плати най-високата цена.

Кралят прескочи прага и отново извика жена си. Отнесе Рианон до огъня и я положи върху меки възглавници.

— Алсвита! — провикна се ядно той, но жена му вече тичаше по стълбата, носейки на ръце най-малката им дъщеря Алтрайф. Като видя ужасната гледка, Алсвита остави детето на пода, хвърли укорен поглед към мъжа си и прегърна треперещата Рианон.

— Какво е станало с нея? — попита уплашено тя и попипа разкъсаната туника.

Алфред не успя да скрие обзелия го гняв.

— Някой от хората й е решил да се противопостави на кралската заповед; това е всичко.

— Не! — изплака Рианон. — Това не може да бъде вярно!

Алфред целият се тресеше от трудно сдържана ярост. Девойката не разбираше причината за това вълнение и го гледаше смаяно.

— Не обвинявам теб, Рианон, но някой ме е предал — и теб също. За съжаление случилото се може да има тежки последствия, още по-смъртоносни от досегашните.

Рианон се изтръгна от прегръдката на кралицата и се изправи с треперещи крака, за да се защити.

— Какво може да бъде по-ужасно от пролятата кръв и пепелищата на града ми? Не разбираш ли, Алфред? Толкова смели мъже, най-добрите ми приятели, са мъртви…

— А вие забравихте ли, лейди, че аз съм кралят? — прекъсна я рязко той. — Няма ли най-сетне да проумееш, Рианон, че някой от твоите мили и верни приятели те е предал. Изпратих ти послание да посрещнеш с почести ирландския принц, който ще слезе на твоя бряг, защото е дошъл с мирни намерения, като наш съюзник!

— Не съм получила това послание, милорд! — изкрещя извън себе си Рианон. — Разбери най-после, сър, нямаше никакъв ирландски принц! Видях само орда викингски разбойници!

Алфред й обърна гръб, без да каже нито дума повече.

— Имай поне малко милост, Алфред! — извика след него Алсвита. — Нима можеш да бъдеш толкова жесток? Имай доверие в това измъчено момиче!

Кралят се обърна към жена си, но погледът му беше празен.

— Разберете, цялата съдба на Есекс зависи от отношенията ми с принца на Дъблин. Не мислите ли, че е страшно дългоочакваният мир да зависи единствено от разума или жаждата за отмъщение на един чуждестранен принц? — Той се загърна по-плътно в наметката си и продължи: — Ще замина още днес при него. — Гласът му звучеше делово. — Рианон е оцеляла и съм убеден, че в този дом ще бъде на сигурно място.

Алфред излезе от стаята с отмерени крачки и двете жени дълго не помръднаха. Алсвита изглеждаше още пообъркана от Рианон.

— Той те обича… с цялото си сърце — прошепна най-после тя.

Рианон се обърна към нея и се опита да се усмихне. Ала не се получи нищо.

— Да, може би наистина ме обича. Но не толкова, колкото Есекс.

— Той не обича дори мен колкото Есекс — отвърна сухо Алсвита. Забеляза, че Рианон трепери, и повика слугините, които се втурнаха от всички страни. — Бързо стоплете вода и донесете ваната пред огъня. Не искам лейди Рианон да се разболее!

Отвън се чу конски тропот, скърцане на въжета и звън на стомана. Мъжете трескаво се готвеха за път. Алсвита обгърна рамото на Рианон и я отведе до приготвената вана. После изми косите й, като през цялото време бъбреше за незначителни неща. Но Рианон не престана да трепери дори когато излезе от горещата вана и се сви пред огъня, увита в дебела ленена кърпа.

Алсвита, която все още беше много красива с медноцветните си очи и фините линии на лицето, седна до нея и се опита да я успокои.

— Ще поръчам заупокойни служби за твоите хора. Още тази вечер ще идем да се помолим за душите им.

Рианон кимна. В гърлото й беше заседнала буца.

— Алсвита, поне ти ми повярвай! Това не бяха ирландци, нали ги видях! Само викинги!

— Вярвам ти, Рианон. Ти казваш само онова, което си видяла. Мисля, че ти просто не разбираш. Този ирландски принц има баща норвежец и вероятно изглежда като викинг. Опитай се да свържеш нещата, мила! Викингите строят най-добрите кораби и флотата на дъблинския крал е създадена изцяло от тях. Алфред има нужда от тези хора, за да се справи с кръвожадните датчани. Ирландският принц, който трябва да бъде умилостивен, произхожда от Дъблин, но по баща е норманин.