Хедър Греъм - Интриги

Мъжът отново избухна в смях, този път малко пресилен, и Роуз се запита дали затова е толкова популярен в двора. Когато се смееше или усмихваше, изглеждаше замайващо красив. На лявата му буза се появяваше трапчинка, сребърни пламъци искряха в очите му, около устните му се изписваше чувствена линия.

— Толкова ли съм стар?

— Прастар.

— Значи не бихте могли да се влюбите в такъв мъж?

— Никога, милорд — потвърди небрежно тя.

— Слава Богу, че поне една стара дама отговаря на чувствата ми.

— Така е, милорд. Всеки ден трябва да благодарите на небето, че ви е изпратило такава жена.

— О, госпожице Удбайн, как може едно ангелско лице да говори с такъв остър език!

— Имам остър език, защото съм принудена да общувам с хора като вас, милорд. Откакто живея в английския кралски двор, научих много.

— Наистина ли? Е, моя малка войнствена американке, трябва да ви кажа, че понасям словесните ви атаки само заради лейди Ан, която е много загрижена за вас.

— Нима това е истина? — попита смаяно Роуз.

— Заради настойника ви — обясни с видимо отвращение Пиърс.

— Но той не може…

— Не знам какво може и какво не. Баща му беше почтен човек, но Джеймисън е с лош характер и обича високите залози на игралната маса. Вероятно не е в състояние да ви стори зло, а и не го желае. Но има големи дългове и сигурно е съблазнен от парите ви.

— Въпреки това лейди Ан не бива да се тревожи за мен. Ще се старая да стоя колкото се може по-близо до краля и скоро ще се върна във Вирджиния.

— Това е най-правилното. Чарлз се чувства задължен към баща ви и е решил да бди над вас. Трябва обаче да запомните едно, Роуз: той е кралят и носи отговорност за много хора, не само за вас и Джеймисън. Ако реши да ви омъжи, трябва да се примирите. Той има право да заповядва.

— Няма да се омъжа — отговори твърдо тя.

— Значи сте решена да докарате до отчаяние английските благородници и да наложите волята си, както сте свикнали от години. Мисля, че много скоро ще ви дадат добър урок. Изпитвам интерес към вас и ще следя какво ви е приготвила съдбата.

— Ще се върна във Вирджиния! — изсъска тя. — Скоро няма да ме има и ще ме забравите. Не искам хора като вас да ме съжаляват.

— Хора като мен? И какъв съм аз във вашите очи?

— Вече ви казах! Вие сте едно магаре!

Музиката замлъкна, но Пиърс не я пускаше.

— Радвайте се, че не съм ваш настойник, скъпа! — прошепна в ухото й той. — Защото щях да се изкуша да орежа бодлите ви, да измия със сапун детската ви устичка или да ви напляскам, както заслужавате.

Тя се опита да се освободи, но ръцете му бяха от желязо.

— Слава Богу, че не сте ми настойник! — изфуча разярено тя. — За мен вие сте нищо! А сега ме пуснете!

Пиърс нямаше намерение да изпълни заповедта й. Той беше лорд Дефорт, а тя само една дребна буржоазка, трън в окото му. Тя нямаше право да му заповядва. Другите двойки ги наблюдаваха и започнаха да си шепнат многозначително, докато се разхождаха наоколо и чакаха музиката отново да започне.

— Няма ли най-после да ме пуснете! — извика с нарастваща паника Роуз. Без да съзнава какво прави, тя вдигна краче и го изрита по пищяла. Ала това се оказа грешка, защото той я привлече по-близо до себе си.

— Слушайте, госпожице Удбайн! — процеди през здраво стиснати зъби той. Пръстите й докоснаха гърдите му и тя усети лудото биене на сърцето му. Топлият му дъх милваше лицето й.

Тялото й се разтърси от силна, непозната досега тръпка.

— Моля! — прошепна с чужд глас тя.

Мъжът я пусна така внезапно, че тя се олюля. Може би и той беше усетил пламъка, който се разгоря помежду им — като предупреждение за огъня, който щеше да бъде твърде силен и болезнен.

— Върнете се в къщи, госпожице Удбайн! Колкото се може по-бързо!

— Това и ще направя, лорд Дефорт. Но аз съм тази, която поставя условията.

Мъжът махна сърдито с ръка.

— Непобедимата Роуз, която взема съдбата си в свои ръце! Няма да успеете, предричам ви го.

— Но не се съмнявате, че сте господар на съдбата си, нали?

— Аз наистина съм господар на съдбата си — отговори убедено той. — Отдавна съм пълнолетен и заемам в кралството важно място, което съм спечелил доста трудно. А вие сте съвсем млада, имате баща и не познавате живота. Затова бъдете предпазлива.

— Аз съм сигурна, че ще определям сама съдбата си — отговори упорито тя. Изведнъж в гърдите й се надигна безименен страх. Обзе я лошо предчувствие, което очевидно се предаде и на него.

— Трябва да напуснете Англия. Вие сте в опасност. — В гласа му нямаше ирония, а сериозна загриженост.