Север Гансовски: Пробуждане

Беше късно, жена му и дъщеря му си легнаха. На няколко пъти Шура се събуждаше и виждаше мъжа си, седнал до леглото с молив в ръка, или го чуваше да ходи от стая в стая. Сънят й бе тревожен, тя се питаше дали съпругът й не бе полудял.

Пряничков заспа към четири часа, стана в девет. Закуси набързо и още в кухнята, преди да е станал от масата, каза, че трябва да продадат бюфета.

Ако светът се бе обърнал с главата надолу, Шура щеше да бъде по-малко учудена. Бюфетът бе главната част на гарнитурата от хиляда и шестстотин рубли, спестявани дълго и самоотвержено. Разкошен и властен, в продължение на няколко години той бе предмет на техните мечти, а сега доминираше в жилището им, ако може така да се каже, като катедрала в средновековен град. С течение на времето щяха да напълнят бюфета със сервизи и кристал, без него къщата нямаше да бъде къща, нито семейството — семейство.

От очите на Шура рукнаха сълзи и опариха сапунената пяна в мивката. Тя се опита да му възрази, но се получи нещо объркано и несвързано. Федя я погали по рамото и обясни, че къщата е пълна с никому ненужни вещи, а липсват необходими. Шура не вникваше в смисъла на думите му, тя продължаваше да мънка своето, но в този момент погледът й падна върху последната му рисунка, останала от вечерта на прозореца. Несъзнателно тя взе листа, започна да до разглежда и се разхълца. Непозната гордост изпълни сърцето й. Спящата млада жена на рисунката хем приличаше, хем не приличаше на истинската Шура. Раменете и шията уж бяха същите, но те бяха обгърнати от такава топлина и поезия, каквито жената на Федя дори не подозираше в себе си.

Пряничков се възползува от краткото отстъпление и се обади по телефона до най-близкия оказионен магазин за мебели. След около четиридесет минути оттам пристигна чевръст, самоуверен красавец — заместник на директора, а на стълбата зад него въздишаха и тъпчеха на едно място като тежкотоварни коне трима хамали юнаци. Предварително с цялото си държание те показваха колко нечовешки огромен е предстоящият подвиг, и от само себе си се разбираше, че за него трябва да се плаща не по ценоразписа.

Апартаментът изглеждаше като след земетресение. Федя бе успял да изгребе от шкафа първия, външен ред книги и зад него се показаха получените по абонамент Томас и Хайнрих Ман, тритомната „История на киното“ и много други. Всичко бе разместено, по пода бяха нахвърляни списания от по-миналата година, трупани върху т.нар. „масичка за списания“, в кухнята се издигаше купчина дъски, а чичо Ваня измерваше стената на голямата стая. Той бе водопроводчик, но работеше по съвместителство и като дърводелец, и като електро монтьор, и като лъскач на подове и изобщо бе домашен работник, който с еднакъв успех (или по-точно неуспех) се захващаше с всякаква работа.

Пряничков предложи на елегантния замдиректор не само бюфета, но също и споменатата масичка, огромния шкаф за книги, лампиона с двете чашки и голямото стенно огледало. Шура искаше на всяка цена да го запази и го бранеше, както тигрица брани детето си. Но във Федя се бе появила мека, настойчива убедителност. Отначало той се съгласи с доводите на жена си, после ги доразви и на края излезе, че огледалото без полза виси в тази малка стая, само заема място и отклонява безцелно умствената енергия. Мекотата в неговия глас бе непривична за Шура, защото преди те двамата се съюзяваха само против нещо — например против липсата на топла вода.

В края на краищата Шура вдигна ръце. И докато замдиректорът пишеше квитанции и хвърляше призивни погледи към Пряничкова-старша и дори безсъзнателно към дванадесетгодишната Наташа, тримата богатири със стенания и вопли се заеха с бюфета. Те спореха ожесточено, силно се оплакваха и човек можеше да си помисли, че нито веднъж в живота си не бяха изнасяли от апартамент нещо по-голямо от табуретка. Бюфетът премина на стълбището и лекотата, с която бе извършено преместването, бе удивителна.

В същия момент се появи един скромен работник от антикварната книжарница. Шура дори не си спомняше кога мъжът и го бе извикал. Федя даде на специалиста по книгите „Детската енциклопедия“, „Историята на киното“ и десетина дебели подарени книги, като „Младежта в изкуството“ или „Балетът на Болшой театър“. Той щеше да даде и томовете на Томас Май, но отвори едната от книгите на случайна страница, замисли се и ги сложи настрани.

Сред този разгром Шура имаше чувството, че се намира на някаква гара, от която самата тя не заминава. Не знаеше къде да седне, къде да застане. Непрекъснато местеха нещо към нея и предупредително викаха. Чичо Ваня тракаше с чукчето. Федя търчеше с разтвор от кафеникав байц. Но когато изнесоха мебелите, когато изправиха до стената набързо сглобените рафтчета, в апартамента изведнъж стана не само просторно, но някак си подмладено и странно свободно.