Север Гансовски - Черният камък

Именно в този момент съм започнал да халюцинирам, на два пъти съм се хвърлял срещу пришълеца, обзет от желание да го удуша. Тъй като беше много по-силен, той без усилие отблъскваше моите атаки, но никога не отговаряше на удара с удар. И вратата на стаята му си оставаше отворена.

Смътно си спомням последните часове на пребиваването на звездния човек в колибата. Струва ми се, че именно в този момент, доста забързан, той отлепи от себе си огледалце и четка за зъби.

Самия миг на заминаването съм пропуснал. Мога само да кажа, че поунесен чух над себе си два спорещи гласа. Единият от събеседниците настояваше вторият да остане с мен до вечерта. Другият, май че беше пришълецът, упорито отказваше, като твърдеше, че „производството не може да чака“. След това в паметта ми има провал, а като дойдох на себе си, видях до койката си скулптора от Алма Ата и още един мъж, който се оказа лекар. Мирише на спирт, правят ми инжекции, след това ме качват на двуколката и ме карат към града по някакъв дълъг, обходен път.

И вече там, когато съм на болнично легло, скулпторът ми разказва, че след като не е получил обещаната картичка, решил да ме навести и ме намерил в това състояние. Според неговите думи в този момент в колибката бил някакъв турист с полски джинси, който след дълги молби дал дума да остане с мен, докато дойде лекар. Но излъгал, заминал, и ме изоставил. Маестрото от Алма Ата бе възмутен, кълнеше се, че ще намери непознатия в столицата на Казахстан, публично ще му удари шамар и ще го посрами. Сетне малко се поуспокои и вече само повтаряше: „Та това не е човек! Нима истинският човек би постъпил така?“ Аз знаех дали този „турист“ е човек или не. Но когато се опитах да обясня как се е случило всичко, лекарят и скулпторът започнаха да се споглеждат, дадоха ми успокоително и ми обясниха, че всичко ще се оправи. Помолих да ми донесат раницата, която грижливият маестро бе извадил от локвата. Но за изминалите дни презрамките са узрели напълно и по нищо не се отличават от истинските.

„Накъде е заминал?“ Ами просто да живее!… Не, не да завоюва Земята, не да я колонизира, не да я преобрази по някакъв друг начин, а именно да се уреди по най добрия начин и да благоденствува, като дава по-малко и получава повече.

Доколкото разбирам сега, някъде в космическите бездни плува планета кукувица. Тъй като не е в състояние да изхрани роденото от нея живо вещество, тя го изпраща в пространството запечатано в камък. Тези топчета притежават чудна дарба: попаднали след дълго пътуване в един или друг свят, те могат за миг да съберат информация за това, кой вид там е преуспяващ. На Земята това е човекът и затова моят съсед се спря именно на стадия човек. Ако на Марс съществуваше живот, то там зародишът от планетата кукувичка би се превърнал в марсианец, но не обикновен, а в марсианец велможа, в марсиански завеждащ склад или директор на търговска база. Трябва да се има пред вид и това, че когато пратеникът на странната планета се оформя, съзрява в дадена среда, да кажем на Земята, той успява и да подмени със себе си някой от земляните точно така, както птичето кукувиче подменя потомъка на сойката, като го изтласква от гнездото и от живота. За тези пътешественици би било твърде сложно да се внедряват в земната действителност, да си създават измислена биография, да създават и хора, които уж че ги познават. По всяка вероятност този субект по необясним начин подушва в околното пространство някоя добре подредила се личност, с особен вътрешен взрив, незабелязано я унищожава, разпръсква я на атоми и спокойно заема нейното място с произтичащите от това обстоятелства. Откакто всичко това ми стана ясно, „феноменът Х“ не е никаква загадка за мен, както да кажем за академията. Разбира се, че това е пришълец. И то съвсем нов, пресен…

„Никога нищо не са намирали при аутопсия…“ Вярно е, не са намирали. Но, първо, аутопсии се правят едва през последното столетие. А що се касае до нещастните случаи, до войните, то пришълците се изхитряват да не попадат там, където е опасно и трудно. През средните векове те не са ставали войници и сега не можеш да ги срещнеш сред летците-изпитатели, те не стават и учители на шестите класове в средно училище. Но главното дори не е там, а в това, че с течение на времето им се развиват вътрешни органи, както у нормалните хора. Сигурен съм, че след година и дробовете, и сърцето, и гръбнакът, и всичко друго си е на място. Чужденецът, който се е внедрил на мястото на Шуркин, изглежда, е отишъл на рентген твърде скоро, след като е заменил предишния, истинския търговски директор. Но не е изключено и самият той с течение на времето да стане по-порядъчен. Нали съществуват много примери, когато на стари години се разкайват дори и най-закоравелите престъпници. Разбира се, че и средата може да въздействува, да възпитава човешките качества. Това ми е добре познато, тъй като и самият аз съм пришълец…