— Тя не е негова — рече Фленаган. — Неговият посредник му я намери под наем за добра цена. Ще трябва да се местим в края на лятото, когато собствениците се върнат от Америка.
Алесандра се опита да прикрие усмивката си. Надали Колин би одобрил начина, по който прислужникът издаваше финансовите му тайни. Фленаган беше най-въодушевеният прислужник, когото някога беше срещала. На Алесандра много й допадна неговата изключителна честност.
— Ще преместя нещата ви в малката спалня утре — провикна се той, като забеляза, че тя разглежда другата стая. Върна се при камината, хвърли още едно дърво в разгарящия се огън и се изправи. Избърса ръце в панталоните си.
— Тези две спални са по-просторни от другите две на този етаж — обясни Фленаган. — Имат си и ключалка.
Тъмнокосият телохранител Реймънд почука на вратата. Алесандра се запъти бързо нататък, а Реймънд започна да й обяснява нещо шепнешком.
— Реймънд току-що каза, че резето на един от прозорците в салона е счупено и иска разрешението ти да го поправи.
— Сега ли? — учудено попита Фленаган.
— Да. Реймънд е войн. Той няма да се оттегли за почивка, докато не се увери, че къщата е безопасна.
Тя не изчака разрешението на иконома и кимна одобрително към телохранителя.
Валена беше извадила от багажа нощницата и халата на господарката си. Алесандра се обърна да й помогне и точно тогава Валена шумно се прозина.
— Иди да си легнеш, Валена. Утре ще има достатъчно време да разопаковаш останалата част от нещата ми.
Прислужницата се поклони на Алесандра. Фленаган избърза напред и предложи Валена да се настани в последната стая в дъното на коридора. Той обясни, че това била най-малката спалня, но затова пък много уютна и с удобно легло. Сигурен бил, че Валена ще я хареса. След като пожела лека нощ на Алесандра, той придружи прислужницата, за да й помогне да се настани.
Половин час по-късно Алесандра заспа. По навик, тя потъна в дълбок сън за няколко часа, но към два часа през нощта се събуди. Откакто се беше върнала в Англия, тя не можеше да спи по цяла нощ и вече беше свикнала с това състояние.
Облече си халата, хвърли още едно дърво в отъня и се мушна обратно в леглото с чантата си, пълна с документи. Имаше намерение да прочете отчета на посредника си за настоящото финансово положение на Лойд и ако това не й помогне да заспи, щеше да направи нова таблица на собствените си вложения.
Вниманието й бе отклонено от силната глъчка, идваща от долния етаж. Тя разпозна гласа на Фленаган и от възбудения му тон предположи, че той се опитва да успокои господаря си, който очевидно беше ядосан.
Любопитството й надделя и тя обу пантофките си, завърза колана на халата си и излезе на площадката. Тъмнината на сенките я прикриваха, но долу фоайето беше осветено от пламъка на свещите. Алесандра леко въздъхна като видя как Реймънд и Стефан препречваха пътя на Колин. Той беше с гръб към нея, но Реймънд случайно погледна нагоре и я съзря. Тя веднага му даде знак да си тръгнат. Реймънд смушка другия телохранител да се върне на поста си, поклони се на Колин и излезе от фоайето.
Фленаган нито забеляза напускането на охраната, нито пък видя Алесандра.
Не би продължил да говори, ако знаеше, че тя стои там горе и чува всяка негова дума.
— Точно така си представях една истинска принцеса — разказваше той на господаря си с треперещ и възторжен глас. — Косите й са гарвановочерни, а меките й къдри се спускат нежно до раменете. Очите й са сини, но такова синьо аз не съм виждал никога, и са невероятно бистри и искрящи. Тя има лунички, милорд. — Фленаган спря, за да си поеме дъх и продължи. — Тя наистина е прекрасна.
Колин не обърна особено внимание на думите му. Точно щеше да удари с юмрук един от непознатите, изпречили се на пътя му, и сетне да ги изхвърли на улицата, когато Фленаган слезе тичешком по стълбите и му обясни, че двамата мъже са изпратени от херцог Уилямшиър. Колин пусна по-едрия от двамата телохранители и сега наново подреждаше документите, които държеше, търсейки отчета на съдружника си. Надяваше се, че не го е забравил в офиса си, тъй като трябваше да запише числата в счетоводните книги преди да си легне. Колин беше в отвратително настроение и малко разочарован от намесата на прислужника.
Един хубав пердах би му помогнал да се отърве от притесненията си. Най-сетне намери липсващия лист, но точно в този момент Фленаган отново забърбори.
— Принцеса Алесандра е слаба и все пак не можех да не забележа колко добре е оформена фигурата й.
Читать дальше