Джули Гарууд: Принцеса Алесандра

Оставаше Колин. Ако Алесандра не беше уредила толкова много срещи със съдружниците на баща си, тя би могла да остане в провинцията, докато настойникът й оздравее. Не искаше да притеснява Колин, особено след като разбра от баща му за ужасните неща, които са му се струпали на главата през последните две години. Едва ли точно сега Колин имаше нужда от безредието, което щеше да настъпи в дома му. Все пак херцог Уилямшиър настояваше тя да се възползува от гостоприемството му и не би било учтиво от нейна страна да не се съобрази с желанията на настойника си. Освен това, съжителствуването с Колин за няколко дни би улеснило молбата, която тя се готвеше да му отправи.

Алесандра пристигна в дома на Колин малко след вечеря, но той беше вече излязъл. Алесандра, новата й прислужница и двамата доверени телохранители се струпаха в тясното, облицовано в черни и бели плочки фоайе. Предадоха писмото от херцог Уилямшиър на младия и красив иконом, Фленаган, който едва ли беше на повече от двадесет и пет години. Прислужникът беше очевидно смутен и изненадан от нейното пристигане, непрекъснато й се кланяше и целият се изчерви от притеснение, а тя се чудеше как да го извади от неудобното положение.

— За мен е чест да посрещна една принцеса в нашия дом — измънка той.

Преглътна с мъка и повтори думите си.

— Да се надяваме, че и вашият господар мисли така, сър — отвърна Алесандра. — Не бих искала да се натрапвам.

— Не, не в никакъв случай — изломоти прислужникът, очевидно ужасен от самата мисъл.

— Много мило от ваша страна, сър.

Фленаган преглътна едва-едва и продължи с тревожен тон.

— Но, принцесо, страхувам се, че няма достатъчно място за прислугата ви.

Лицето на иконома беше почервеняло от смущение.

— Ще се справим — усмихна се тя окуражително, като се опитваше да разсее притесненията му. Горкият човек изглеждаше зле.

— Херцог Уилямшиър настоя да доведа охрана, а и не бих могла да тръгна никъде без новата си прислужница. Казва се Валена и лично херцогинята я избра. Валена живее в Лондон, но е родена и израсла в родината на баща ми. Не е ли чудесно съвпадение, че точно тя кандидатствува за това място. Разбира се, че е така — отговори Алесандра преди Фленаган да промълви и дума. — И понеже току-що съм я наела, не мога да я отпратя. Би било неучтиво, нали? Убедена съм, че ме разбирате.

Фленаган не слушаше обяснението й, но въпреки това кимаше в знак на съгласие само, за да й достави удоволствие. Едва успя да отмести поглед от красивата принцеса. Поклони се на Валена и разруши първоначалната си проява на достойно поведение, като избърбори:

— Но тя е още дете.

— Валена е една година по-голяма от мен — обясни Алесандра. Обърна се към русокосото момиче и заговори на език, който беше съвършено чужд за Фленаган. Приличаше му на френски, но не беше.

— Прислужниците ви говорят ли английски? — попита той.

— Когато пожелаят — отвърна Алесандра и развърза червената си, украсена с бяла кожа пелерина. Високият, добре сложен телохранител, с черна коса и заплашителен поглед, пристъпи напред и пое пелерината. Принцесата му благодари и се обърна към Фленаган.

— Бих искала да се настаня тази вечер. Заради дъжда пътуването отне почти цял ден, сър, и аз съм премръзнала от студ. Навън е ужасно — добави тя. — Дъждът се превърна в лапавица, нали Реймънд?

— Да, така е, принцесо — съгласи се телохранителят, а гласът му беше учудващо нежен.

— Чувстваме се много изтощени — обърна се тя към Фленаган.

— О, разбира се — отвърна Фленаган. — Последвайте ме, моля.

Алесандра и Фленаган тръгнаха нагоре по стълбите.

— Тук има четири стаи, принцесо, а на горния етаж има още три за прислугата. Ако вашата охрана се посвие малко…

— Реймънд и Стефан ще се радват да останат тук — рече тя, след като той не довърши изречението. — Сър, нашето настаняване наистина е временно, докато Кейн и жена му се възстановят от болестта. Ще се преместим при тях веднага щом е възможно.

Фленаган подхвана леко лакътя на Алесандра и й помогна да доизкачи стълбите. Той толкова гореше от желание да й помогне, че сърце не й даваше да му откаже. Щом му доставяше удоволствие да се отнася към нея като към възрастна жена, тя ще му позволи да се държи така. Бяха вече на площадката на стълбището, когато икономът разбра, че охраната я нямаше. Двамата мъже бяха изчезнали към задната част на къщата. Алесандра му обясни, че те оглеждат долния етаж, за да разучат всички входове на къщата и когато свършат ще се качат горе.