Джули Гарууд: Принцеса Алесандра

— Но защо проявяват чак такъв интерес…

Тя не го остави да довърши мисълта си.

— За да са сигурни, че сме в безопасност.

Фленаган кимна с глава, въпреки че все още не разбираше за какво става въпрос.

— Имате ли нещо против да се настаните в стаята на моя господар? Бельото е сменено тази сутрин, а другите спални не са приготвени. Вижте, засега аз и готвачът сме единствения персонал, поради финансовите затруднения, които има напоследък нашият господар и аз не виждах смисъл да застилам другите легла, защото не знаех, че…

— Няма нужда да се притеснявате — прекъсна го Алесандра. — Ще се справим, обещавам ви.

— Много мило от ваша страна, че ме разбирате. Утре ще преместя нещата ви в по-голямата стая за гости.

— Не забравяте ли Колин? Мисля, че ще се ядоса като ме види в собственото си легло.

Фленаган си представяше точно обратното и веднага се изчерви от срамните си мисли. Той осъзнаваше, че бе все още твърде развълнуван и затова се държеше като глупак. Истинската причина обаче не беше изненадата от пристигането на гостите, а самата принцеса Алесандра. Тя беше най-красивата жена, която някога бе срещал. Всеки път щом я погледнеше, той забравяше и ума и дума. Очите й бяха невероятно сини, с най-дългите и тъмни мигли, които някога бе виждал. Тенът на лицето й беше безупречен, с изключение на няколкото лунички по носа й. Но Фленаган намираше тоя недостатък за съвършено очарователен.

Той се прокашля в стремежа да пропъди мислите си.

— Сигурен съм, че моят господар няма да има нищо против тази вечер да спи в някоя от другите стаи. Дори е много вероятно да не се прибере до утре сутринта. Той се върна в Емералд Шипинг Кампъни, за да поработи над някакви документи и често остава нощем там. Все не му стига времето.

След като й обясни всичко това, Фленаган придърпа Алесандра и тръгнаха по коридора. Там бяха разположени четири стаи. Вратата на първата стая беше широко отворена и двамата се спряха на прага.

— Това е кабинета, принцесо. Малко е разхвърляно, но господарят не ми позволява да пипам нищо.

Алесандра се усмихна. В стаята цареше истински безпорядък и цялата бе покрита с купчини хартия. И все пак беше топла и уютна. С лице към вратата беше поставено махагоново бюро, вляво имаше малка камина, кафяв кожен стол и красиво килимче в червено и кафяво. По рафтовете на стените бяха подредени книги, а плътно в ъгъла беше пъхнат дървен скрин с етажерки, целите отрупани със счетоводни папки. Личеше си, че стаята се обитава от мъж. Въздухът бе наситен с мирис на бренди и кожа. Този аромат й харесваше. За миг си представи как седи сгушена пред буйния огън, по халат и пантофки, и чете последните финансови отчети за вложенията си. Фленаган подкани принцесата да тръгне по коридора. Следващата врата водеше към спалнята на Колин и икономът избърза напред, за да я отвори.

— Господарят ти винаги ли работи толкова до късно?

— Да — отвърна Фленаган, — той и приятелят му маркиз Сейнт Джеймс основаха компанията преди няколко години. Положиха огромни усилия докато се наложат. Конкуренцията е жестока.

Алесандра кимна одобрително.

— Емералд Шипинг Кампъни има отлична репутация.

— Наистина ли?

— О, да. Бащата на Колин иска да си купи акции. Това е сигурна печалба за инвеститорите, но двамата съдружници не желаят да продават никакви акции.

— Искат да упражняват пълен контрол — намеси се Фленаган и се ухили. — Чух да обяснява точно това на баща си.

Тя кимна, влезе в спалнята, без да продума нещо повече на тая тема. Фленаган усети студа в стаята и се втурна да запали камината. Валена мина край господарката си и се запъти да запали свещите на масичката край леглото.

Спалнята на Колин бе също тъй ухаеща и привлекателна както кабинета му.

Леглото се намираше срещу вратата. То бе голямо и покрито с шоколадово кафява кувертюра. Стените бяха боядисани в наситено бежово. Чуден фон за красивата махагонова мебел, помисли си тя. Два прозореца обграждаха изрисуваната лицева страна на леглото, а пред тях се спускаха драпирани завеси от бежов сатен.

Валена махна връзките, придържащи пердетата, така че да не се вижда от улицата в стаята.

Вляво от Алесандра имаше врата, водеща към кабинета, а вдясно още една врата, която се намираше в близост до висок дървен таен параван. Тя прекоси стаята и широко отвори вратата. Пред погледа й се откри малка спалня в същите цветове, но с много по-малко легло.

— Къщата е чудесна — възкликна тя. — Колин има вкус.