Джули Гарууд - Принцеса Алесандра

— Имаш ли нещо против, ако те помоля да ми отговориш на няколко въпроса?

— Не, разбира се. Какво би искал да узнаеш?

— Защо са ти телохранители? Сега след като си вече тук, не трябва ли да ги освободиш? Или си решила, че мога да ти откажа гостоприемството си?

Тя отговори на последния въпрос.

— Никога не съм си мислила, че ще откажете да ме приютите, сър. Баща ви ме увери, че ще бъдете благосклонен към мен. Фленаган ви предаде писмото. Баща ви също настоя да задържа охраната. Реймънд и Стефан са наети от игуменката на манастира, където живеех, за да ме придружат до Англия, а вашият баща настоя да ги задържа. Те нямат семейства, които да им липсват, а и са много добре платени. Не трябва да се безпокоите за тях.

Той успя да сдържи раздразнението си. Тя изглеждаше толкова искрена в този момент.

— Аз не се безпокоя за тях — отвърна той и се ухили. Поклати глава и продължи: — Знаеш ли, трудно е човек да изкопчи отговор от теб.

Тя кимна в знак на съгласие.

— Същото ми казваше и игуменката. Тя считаше това за един от най-големите ми недостатъци. Съжалявам, ако ви обърквам, сър, наистина съжалявам.

— Алесандра, зад всичко това стои баща ми, нали? Той те изпрати тук.

— И да, и не.

Тя бързо вдигна глава преди той да се намръщи.

— Не си мисли, че те лъжа. Баща ти ме изпрати тук, но след като разбра, че Кейн и жена му са болни. Не вярвам да е кроил някакви планове. Всъщност родителите ти искаха да остана при тях, докато се възстановят напълно, за да ме придружат до Лондон. И сигурно щеше да стане така, ако не си бях уредила вече срещите.

Думите й звучаха правдоподобно, но Колин все още си мислеше с насмешка, че баща му има пръст в цялата тази история. Само преди седмица го беше видял в клуба и тогава той изглеждаше напълно здрав. Колин си припомни и неизбежния спор. Баща му уж случайно беше подхванал темата за женитба и сетне безмилостно беше започнал да натяква на Колин, че е време да се ожени. Колин се правеше, че го слуша и щом баща му свърши, той му заяви, че е решил твърдо да живее сам.

Алесандра нямаше представа какви мисли се въртят главата на Колин, но начумереното му лице я караше да се чувствува неспокойна. Очевидно беше подозрителен човек. „Красив е — мислеше си тя — с тази гъста кестенява коса и зелени очи, които проблясват всеки път щом се усмихне. А малката му трапчинка на лявата страна е очарователна. Но когато се намръщи, изражението му става жестоко. Той е по-страшен дори от игуменката.“ А за Алесандра това беше впечатляващо качество. Тя не издържа и наруши мълчанието.

— Баща ти смяташе да говори с теб за необичайните обстоятелства, в които съм изпаднала — прошепна тя. — Той имаше намерение да бъде съвсем прям с теб.

— Когато се опре до баща ми и неговите планове, не може да се разчита на голяма откровеност.

Тя изпъна рамене и се обърна сърдито към него.

— Баща ти е един от най-почтените хора, които имам удоволствието да познавам. Той е изключително мил с мен и прие присърце моите интереси.

Беше истински ядосана докато произнасяше думите.

— Няма нужда да го защитаваш така пламенно пред мен. Аз знам, че е почтен човек. Това е една от стотиците причини, поради които го обичам — ухили се Колин.

Тя се отпусна и продължи:

— Щастлив си, че имаш такъв прекрасен баща.

— А ти беше ли щастлива?

— О, да. Баща ми беше чудесен човек.

Тя отстъпи назад, когато Колин изкачи и останалите стъпала. Блъсна се в стената, сетне се обърна и бавно тръгна към стаята си.

Колин скръсти ръце зад гърба си и закрачи след нея. Прав беше Фленаган. Той наистина беше много по-висок от нея. Вероятно ръста му я плашеше.

— Не трябва да се страхуваш от мен.

Тя спря и вдигна поглед към него.

— Да се страхувам? Защо си мислиш, че се страхувам? — попита тя недоверчиво.

Колин сви рамене.

— Отдръпна се назад много бързо, когато се изкачих на площадката. — Той не спомена за страха, който съзря в очите й, нито за това как стискаше силно ръцете си. Щом тя претендираше, че не се страхува, той щеше да поддържа това впечатление.

— Всъщност… не се боя чак толкова много. Просто не съм свикнала да стоя по нощница и халат пред чужд човек. Истината е, Колин, че тук се чувствувам в безопасност. Това е приятно усещане. Напоследък съм малко нервна.

Тя се изчерви, притеснена от признанието си.

— И защо си нервна?

Вместо да отговори на въпроса му, тя смени темата.

— Искаш ли да знаеш защо дойдох в Лондон?

Той почти се разсмя. Не положи ли той достатъчно усилия, за да разбере точно това през последните десет минути?