Джули Гарууд - Принцеса Алесандра

— Не, благодаря ти. Ще бъдеш ли достатъчно добър да ми донесеш писалка и мастило?

Фленаган изскочи от салона, за да се погрижи за поръчката.

— Учудвам се, че падна на колене — изръмжа Колин.

Думите му я накараха да се усмихне.

— Имаш късмет с такъв сърдечен прислужник, Колин.

Той се въздържа от отговор. Фленаган нахълта в стаята с нещата, които Алесандра му беше поръчала. Той постави писалката и мастилницата на една малка масичка, сетне вдигна масичката и я премести до принцесата. Тя му поблагодари и тази малка проява на внимание го накара да се изчерви от удоволствие.

— Затвори вратата след себе си, Фленаган — заповяда Колин. — Не искам никой да ни притеснява.

Тонът му издаваше раздразнение. Алесандра леко въздъхна. Колин не беше лесен характер. Тя насочи цялото си внимание към домакина.

— Причиних ти неприятности. Наистина съжалявам…

Той не я остави да довърши извинението си.

— Ни най — малко.

Ако беше сама, Алесандра би се засмяла. Колин си беше разтревожен, и то доста.

Беше стиснал зъби и ако това не е израз на истинските му чувства, то тогава кое ли ще бъде?

— Добре — съгласи се тя само, за да му угоди.

— Въпреки това — започна той с отсечен глас — мисля, че можем да обсъдим някои уместни въпроси сега. Защо, за Бога, си помисли, че бих могъл да се оженя за теб?

— Баща ти каза, че ще го направиш.

Той дори не се и опита да скрие яда си.

— Аз съм зрял човек, Алесандра, и сам вземам решенията си.

— Естествено, Колин, но ти винаги ще бъдеш негов син. Твой дълг е да постъпваш така, както смята той за добре. Синовете трябва да се подчиняват на бащите си, независимо от възрастта си.

— Това е абсурдно.

Тя елегантно сви рамене. Колин търпеливо продължи:

— Не знам каква сделка сте сключили с баща ми, и съжалявам ако той е дал някакви обещания от мое име, но искам да ти е ясно, че аз няма да се оженя за теб.

Тя сведе поглед към бележника в ръката си.

— Добре — отвърна примирено.

Бързото съгласие и безстрастния й тон пробуди в него съмнения.

— И не ми се сърдиш, че ти отказах?

— Не, в никакъв случай.

Тя вдигна поглед и се усмихна. Колин изглеждаше объркан.

— Разочарована съм — призна тя. — Но не ти се сърдя. Едва те познавам. Би било неразумно да се ядосам.

— Така е — съгласи се той. — Не ме познаваш, но защо тогава искаш да се омъжиш за мен?

— Вече ви обясних, сър. Баща ви ми нареди да се омъжа за вас.

— Алесандра, бих искал да разбереш…

Тя не го остави да довърши.

— Приемам решението ви, сър.

Той се усмихна пресилено. Принцеса Алесандра изглеждаше толкова нещастна.

— Сигурен съм, че ще намериш подходящ съпруг. Ти си много красива, принцесо.

Тя сви рамене. Очевидно комплиментът му не й направи особено впечатление.

— Представям си колко ти е било трудно да ме помолиш — започна той.

Тя изпъна рамене.

— Не съм ви молила. Просто ви обясних каква е главната цел на баща ви.

— Главната цел?

Сякаш всеки момент той щеше да избухне в смях. Тя усети как се изчерви от притеснение.

— Не ми се подигравайте, сър. Този разговор е достатъчно мъчителен и без друго за мен.

Колин поклати глава.

— Не ти се подигравам — каза той с нежен глас. — Знам, че ти е трудно. Ще накарам баща ми до отговаря за неловкото положение, в което ни постави и двамата. Той явно няма скоро да се откаже от намерението си да ми търси жена.

— Той предложи да не ти споменавам нищо за женитба. Според него тази дума те вбесява. Той искаше да ти дам време да ме опознаеш преди да ти обясни за какво става въпрос. Мислеше… мислеше, че ти може да ме харесаш.

— Виж, аз вече те харесвам. Но сега не ми е до женитба. По моя план, след пет години, финансовото ми положение ще укрепне и едва тогава ще имам възможност да се оженя.

— Майка Фелисити би те харесала, Колин — обади се Алесандра. — Тя обича строго определените планове, защото смята, че без тях животът е хаос.

— Колко време си живяла в манастира — попита нетърпеливо той, за да смени темата.

— Доста. Съжалявам, Колин, но не мога да те чакам. Наистина трябва да се оженя веднага. Жалко — добави тя с въздишка — мислех, че от теб ще излезе добър съпруг.

— Откъде знаеш?

— Баща ти ми каза.

Той не успя да сдържи смеха си. О, Боже, тя е толкова невинна. Забеляза, че от притеснение мачка бележника в ръцете си и веднага престана да се смее.

Стига толкова. Тя беше достатъчно смутена и с насмешливото си отношение той я поставяше в още по-неловко положение.