Джули Гарууд - Принцеса Алесандра

Той усети, че е притеснена и попита с благ тон:

— Какви са изискванията ти?

— Първо, трябва да бъде почтен. Второ, трябва да има титла. Баща ми ще се обърне в гроба, ако не се оженя за благородник.

— Аз нямам титла — напомни той.

— Но имаш рицарско звание. Това е достатъчно.

Той се изсмя.

— Забравяш най-важното условие. Трябва да е богат.

Тя го погледна намръщено.

— Мисля, че ти току-що ми нанесе тежка обида — заяви тя. — Но тъй като въобще не ме познаваш, ще ти простя циничното отношение.

— Алесандра, повечето от жените, които търсят съпрузи, искат да водят охолен живот — възрази той.

— За мен богатството не е от значение. Ти си беден като църковна мишка и аз все пак исках да се омъжа за теб, нали?

Той се ядоса на откровените й думи.

— Откъде знаеш дали съм беден или богат?

— Баща ти ми каза. Знаеш ли, Колин, когато се намръщиш ми приличаш на дракон. Преди наричах майка Фелисити дракон, въпреки че бях достатъчно страхлива, за да й го кажа в лицето. Като се навъсиш, изражението ти става толкова свирепо, че този прякор наистина ти приляга.

Колин нямаше намерение да се примири нито с подигравките й, нито с желанието й да промени темата на разговор.

— Какво друго изискване имаш към бъдещия си съпруг?

Тя се поколеба и отговори:

— Не искам да ми досажда. Не трябва да ходи по петите ми.

Той се засмя, но като видя изражението на лицето й, веднага съжали за реакцията си. По дяволите, беше наранил чувствата й. Очите й се насълзиха.

— Аз също не бих искал съпруга, която да ми досажда — призна той, като се надяваше, че по този начин ще облекчи болката й от обидата.

— Не те ли привличат богатите жени? — попита тя, без да вдигне поглед към него.

— Не, още преди време реших, че сам ще печеля парите си, без никаква странична помощ, и смятам наистина да удържа на обещанието си. Брат ми предложи на мен и съдружника ми заем, както между впрочем направи и баща ми.

— Но ти им отказа — намеси се тя. — Според баща ти, ти си прекалено независим.

Колин отклони темата.

— Съпругът ти ще споделя ли твоето легло?

Тя не отговори и отново взе писалката.

— Моля те, кажи няколко имена.

— Не.

— Но ти обеща да ми помогнеш.

— Това беше преди да разбера, че ума ти не е на мястото си.

Тя остави писалката и се изправи.

— Извини ме, моля те.

— Къде отиваш?

— Да си приготвя багажа.

Той я настигна на вратата, сграбчи я за ръката и я обърна към себе си. По дяволите, тя наистина беше разстроена. Мразеше сълзите в очите й, особено след като знаеше, че той е причината за нейното страдание.

— Ще останеш тук докато реша какво да правя с теб — рече грубо той.

— Аз определям бъдещето си, Колин, не ти. Пусни ме. Няма да остана тук, щом съм нежелана.

— Никъде няма да ходиш.

Погледна я заплашително, но напразно. Тя не беше от страхливите. Устоя на погледа му и отвърна предизвикателно:

— Нали не ме искаш?

— О, напротив — усмихна се Колин. — Просто нямам желание да се женя за теб. Аз съм напълно откровен и от руменината по страните ти разбирам, че съм те смутил. Ти си прекалена млада и невинна, за да участваш в тази абсурдна игра. Нека баща ми…

— Баща ти е много болен и не може да ми помогне — прекъсна го тя, като рязко освободи ръката си. — Има други, които ще се притекат на помощ, но това не те засяга.

Почувства се обиден, въпреки че не можеше да обясни защо.

— Тъй като баща ми е прекалено болен, за да се погрижи за теб, всичко се стоварва на моите плещи.

— Не е вярно — възрази тя. — Брат ти Кейн ще стане мой настойник.

— Но Кейн се разболя в подходящ момент, нали?

— Не мисля, че за болестта има подходящ момент, Колин.

Не искаше да спори с нея и се направи, че не е чул думите й.

— И аз, като твой настойник през периода на тази семейна болест, имам право да реша къде и кога да ходиш. Не ме гледай тъй предизвикателно. Винаги постигам това, което искам. До вечерта ще узная причината за прибързаната ти женитба.

Алесандра поклати глава. Той стисна здраво брадичката й и я ощипа леко по носа.

— Май си много твърдоглава, а? Ще се прибера след няколко часа. Не мърдай оттук, Алесандра. Ще те открия където и да си.

Реймънд и Стефан чакаха във фоайето. Колин мина покрай тях, но сетне се спря.

— Не й позволявайте да излиза — нареди той.

Реймънд веднага кимна в знак на съгласие.

— Но те са мои телохранители, Колин — извика Алесандра с разширени от гняв очи.

По дяволите, снизходителният му тон и това ощипване по носа я караше да се чувства като непослушно дете.