Джули Гарууд - Принцеса Алесандра

— Ще говоря с баща си и ще ти спестя това мъчение — обеща Колин. — Знам, че той е втълпил тия идеи в главата ти. Той може да бъде много убедителен, нали?

Алесандра мълчеше и гледаше в скута си. Колин изведнъж се почувства истински мерзавец за това, че я беше разочаровал. „По дяволите — каза си той — нищо не разбирам“.

— Алесандра, тази сделка между теб и баща ми сигурно включва някаква печалба. Каква е тя?

Той тихо подсвирна след като тя му каза точната сума. Облегна се на полицата на камината и поклати глава. Сега вече беше наистина ядосан на баща си.

— В такъв случай ти няма да бъдеш разочарована. Ако ти е обещал цяло състояние, ще трябва да плати. Ти изпълни твоята част от сделката…

Тя вдигна ръка, за да го накара да млъкне, като жестът й несъзнателно наподобяваше този на игуменката.

Колин неволно се подчини.

— Не ме разбрахте правилно, сър. Баща ви нищо не ми е обещал. Обещанието е мое. Той не искаше да приеме условието ми и всъщност беше ужасен, че имам намерение да платя, за да си намеря съпруг.

Колин отново се разсмя. Беше сигурен, че тя му се подиграва.

— Не е никак смешно, Колин. До три седмици трябва да се омъжа и баща ти просто ми помага. В крайна сметка, той ми е настойник.

Колин изпита нужда да седне. Отиде до кожения стол срещу канапето и се тръшна на него.

— Трябва да се омъжиш до три седмици?

— Да — отговори тя, — и точно затова помолих баща ти да ми помогне.

— Алесандра…

Тя размаха бележника.

— Помолих го да направи списък.

— Какъв списък?

— С подходящи кандидати.

— И?

— Каза ми да се омъжа за теб.

Колин се наведе напред, опря лакти на коленете си и я погледна навъсено.

— Слушай внимателно — каза със заповеднически тон — нямам намерение да се женя за теб.

Тя грабна писалката, потопи я в мастилницата и задраска нещо в горния край на страницата в бележника.

— Какво правиш?

— Зачеркнах името ти.

— Къде?

Раздразнението й беше явно.

— В списъка. Случайно да познаваш граф Тепелтън?

— Да, познавам го.

— А дали е почтен?

— Не, по дяволите — измърмори той. — Истински мошеник. Пропиля зестрата на сестра си, за да плати дълговете си на комар и въпреки това продължава всяка вечер да се мотае около масите за хазарт.

Алесандра тутакси потопи писалката в мастилницата и зачеркна второто име в списъка си.

— Странно, че баща ти нищо не знаеше за порока на графа.

— Татко не ходи вече в клубовете.

— Това обяснява нещата — рече тя. — Ей Богу, оказа се по-трудно, отколкото очаквах.

— Алесандра, защо бързаш да се омъжиш?

Тя държеше писалката във въздуха.

— Моля? — попита, изцяло съсредоточена в бележника си.

Той повтори въпроса си.

— Каза ми, че трябва да си намериш съпруг до три седмици. Чудя се защо.

— Заради църквата — обясни тя. — Колин, а какво мислиш за маркиз Таунсенд. Той има ли някакви ужасни пороци?

Търпението му се изпари.

— Остави тоя списък, Алесандра, и отговори на въпросите ми. Какво общо, за Бога, има църквата с…

— Майка ти вече е ангажирала ден за църквата — прекъсна го тя. — Освен това е уредила всички формалности. Тя е прекрасна жена, Колин, и е толкова организирана. Сватбата ще бъде чудесна. Надявам се, че ще дойдеш. За разочарование на родителите ти, предпочетох сватбеното тържество да бъде в съвсем тесен кръг.

Колин се чудеше дали баща му осъзнава, че това момиче не е с ума си.

— Нека да изясним нещата — започна той. — Ти си се заела с приготовленията без да знаеш за кого ще се…

— Не съм уреждала нищо — прекъсна го тя. — Вече ти казах, че майка ти се погрижи за всичко.

— Не си ли тръгнала в погрешна посока? Обикновено, първо се намира младоженеца, Алесандра.

— Така е, но обстоятелствата са необичайни. Просто час по-скоро трябва да се омъжа.

— Защо?

— Моля те, не ме мисли за невъзпитана, но тъй като ти не искаш да се ожениш за мен, по-добре е да не ти казвам нищо повече. Ще съм ти благодарна обаче ако ми помогнеш.

Колин нямаше никакво намерение да остави нещата така. Трябваше да открие истинската причина за прибързаната й женитба, и то най-късно до края на деня.

Беше решил сега да действа хитро, а по-късно да поиска пак отговор на въпроса си.

— С удоволствие ще ти помогна — рече той. — Какво точно те интересува?

— Би ли ми казал имената на петима, или по-скоро шестима, подходящи кандидати? Ще се срещна с тях тази седмица. До следващия понеделник трябва да се спра на един от тях.