Джули Гарууд: Принцеса Алесандра

Тогава разбра всичко. Да, тя наистина бе постъпила като дъщеря на Натаниел. Сертификатите за притежание на акции бяха скрити в кораба. Колин бе потресен от догадките си. Когато погледна към жена си, той изглеждаше силно изненадан.

— Какво се е случило, Колин?

— Скъпа, ти не би ме лъгала, нали?

— Разбира се, че не.

— Как го направи!?

— Какво съм направила?

— Ти не си притежателя на акциите. Аз вече питах Дрейсън и той ме увери, че не ти си собственика.

— Аз не съм… Защо, за Бога…

Тя млъкна в мига, в който Колин посочи с пръст към кораба. Алесандра разбра, че Колин се е досетил за всичко.

Беше влязла вече в шестия месец на бременността и с всеки изминат ден се чувстваше все по-неловко, но все още бързо можеше да се овладее. Тя бързо се изправи и тръгна към вратата.

— Отивам да видя Сара и бебето. Толкова се радвам, когато я държа в ръцете си. Тя има най-очарователната усмивка, която съм виждала.

— Върни се при нас.

— По-добре да не го правя, Колин.

— Искам да поговорим. И то сега!

— Колин, няма нужда да разстройваш жена си. Бременна е, за Бога.

— Погледни я, Натан! Нима ти изглежда разстроена или объркана? На мен лично ми изглежда ужасно виновна.

Алесандра се обърна към Колин, за да си проличи колко е развълнувана. Натан й намигна, когато тя се приближи до канапето. Присвивайки ръце, тя се смръщи на Колин и го попита:

— По-добре не се гневи, Колин. Бебето ще го усети.

— Но ти самата далеч не си разстроена, скъпа.

— Не, не съм.

Колин намести възглавницата до себе си. Алесандра се настани до него и оправи роклята си. Тя гледаше надолу към пода. Колин я гледаше упорито.

— Вътре в кораба са, нали?

— Какво има в кораба? — попита Натан.

— Сертификатите за акциите — отвърна му Колин. — Алесандра, попитах те нещо. Моля те, отговори ми!

— Да, вътре в кораба са.

Изведнъж го обзе такова облекчение поради факта, че акциите не са били продадени на някой чужд човек, че му се прииска да се разсмее.

Алесандра леко поруменя.

— Как го направи? — попита я отново Колин.

— Какво именно?

— Да не би да са на мое име? Никога не ми е дошло наум да питам Дрейсън за това.

— Не.

— Тогава сигурно са на името на Натан?

— Не.

Колин реши да изчака минута, докато тя сама си признае. Алесандра упорито мълчеше. Натан изглеждаше напълно объркан.

— Аз само искам да разговарям със собственика, за да разбера дали не би искал да ни продаде акциите обратно. Кълна се, че няма да сплашвам никого! — поясни Натан.

— Собственикът не може да разговаря с теб, Натан, и мисля, че не е възможно по законен път да правиш сделка с акциите — поне засега.

Тя погледна към Колин и продължи:

— Ще си призная, че си позволих да се намеся, съпруже. Но пак ще ти напомня, че ти бе невероятно опърничав по отношение на моето наследство преди време, поради което трябваше да прибягна до малък трик.

— Точно като баща си — вметна Колин.

— Да — съгласи се Алесандра. — Сигурна съм, че той не би ми се разсърдил за това. А ти? — попита го тя изведнъж.

Колин не можеше да не забележи, че Алесандра сякаш изобщо не се вълнуваше от неговия отговор. Тя се усмихна така лъчезарно, че дъхът му почти спря от възторг. Тя като нищо можеше да го подлуди някой ден, но Колин не можеше да си представи нещо по-разкошно от такава една перспектива.

Той се приведе към нея и я целуна.

— Иди да си вземеш довиждане със Сара. След това си тръгваме към нашата крепост. Кракът ми има нужда от твоите чудесни компреси.

— Колин, за пръв път чувам да споменаваш за крака си — почуди се Натан.

— Вече не е толкова притеснителен и чувствителен. Всъщност именно този болен крак ни спаси живота. Ако болката в мускула не го бе събудила, нямаше да чуе влизането на Морган в моята спалня. Игуменката ми е казвала, че за всяко нещо си има причина. Считам, че е била права. Може би онази акула е отхапала част от крака ти, за да можеш да спасиш мен и сина ни.

— Аз ще имам син? — попита Колин, развеселен от прекалено сериозния тон на Алесандра.

— О, да, така си мисля.

Колин погледна нагоре с блажен поглед и запита:

— Нарекла ли си го вече?

С типичния за очите й блясък, Алесандра заяви:

— Трябва да го наречем или Делфин, или Дракон. И двете имена ще му подхождат. Все пак е син на Колин.

Алесандра напусна стаята, докато Колин се смееше от сърце на глас. Тя леко потупа корема си и прошепна:

— Когато се държиш добре и нежно с мама, си мисля, че си делфинче, но когато си палав и сърдит, защото нещо не ти е наред, си като истински дракон. Обичам те с цялото си сърце.