Джули Гарууд - Принцеса Алесандра

После се обърна към Алесандра, приближи се към нея и й подаде ръка. Тя бързо се отлепи от ъгъла. Погледът й бе втренчен в тялото на Морган Аткинс. Бавно се приближи към Колин, който от своя страна я обгърна, прикривайки с тялото си трупа на убиеца.

— Не го гледай — нареди и той.

— Мъртъв ли е?

— Да.

— Трябваше ли да го убиеш?

— Да, по дяволите, трябваше, разбира се.

Алесандра се облегна на рамото му. Колин я усети как трепери.

— Всичко свърши, скъпа. Той вече няма да стори зло на никого.

— Сигурен ли си, че е мъртъв.

В гласа й се четеше страх и безпокойство.

— Сигурен съм — потвърди Колин, без да прикрива гнева си.

— А защо си толкова вбесен?

Колин си пое дълбоко въздух, преди да заговори:

— Това е само реакция — поясни той, — този мръсник е имал грандиозни планове, Алесандра. Ако си беше легнала в своята спалня…

Колин не продължи. Мисълта за това какво щеше да се случи го ужаси.

Алесандра се хвана за ръката на Колин и го поведе към леглото. Нежно притисна раменете му, така че да го накара да седне.

— Но нищо не ми се случи, благодарение на инстинкта ти. Чул си шум в моята стая, нали?

Тихият й шепот го утеши. Той кимна с глава. Алесандра му действаше така успокоително и… той си призна, че имаше нужда точно от нещо такова сега.

— Скъпа моя, наметни си халата — каза той, — не искам да измръзнеш. Как се чувстваш?

Докато я разпиташе, Колин я придърпа в скута си.

— Добре съм. А ти?

— Алесандра, ако нещо се беше случило с теб, не зная какво бих правил. Не мога да си представя живота без теб.

— Аз също те обичам, Колин!

Думите й поуспокоиха Колин. Той я вдигна леко и я сложи до себе си. Пое си дълбоко дъх и после се изправи.

— Ще разбудя Фленаган, за да го изпратя за Ричардс. Стой тук докато…

Алесандра се изправи, прекъсвайки го с думите:

— Идвам с теб. Не мога да остана тук… с него.

— Добре, любов моя.

Колин я прегърна през рамото и двамата се отправиха към вратата.

Алесандра все още трепереше. Колин не искаше страхът да я обхване отново.

— Не беше ли казвала веднъж, че считаш Морган за истински чаровник?

Алесандра изпъшка и каза:

— Никога не съм казвала подобно нещо. Катрин го считаше за чаровен. Аз никога не съм споделяла това мнение.

Колин не искаше повече да я дразни или да й противоречи. Затова реши да не й напомня, че на времето го бе включила в списъка си за кандидати. Алесандра само щеше да се обърка повече, като си спомнеше за това.

Той й зададе въпроса си само, за да отвлече вниманието й от трупа, покрай който трябваше да минат, за да излязат от стаята. Явно бе преценил правилно ситуацията, защото Алесандра едва го забеляза, докато се мръщеше на мъжа си. Лицето й вече не беше така бледо, както преди.

— Усъмних се в Морган от момента, в който го видях за пръв път — продължи тя, — е, имам предвид почти от момента, в който се запознах с него.

Колин не продължи да спори. Бяха стигнали коридора, когато той се усети, че е чисто гол. Върна се бързо, нахлузи панталона си, а после извади едно покривало от гардероба и го метна върху Морган. Не му се искаше Алесандра да види отново лицето на мерзавеца. А и самият той не изгаряше от желание да го вижда повече.

Фленаган не бе в стаята си. Намериха го прострян на стъпалата близо до фоайето. Алесандра се обезпокои за състоянието на Фленаган много повече, отколкото от смъртта на Морган. Тя избухна в плач и се приведе към ръката на Фленаган, докато Колин правеше опити да я убеди, че икономът просто е ударен жестоко и поради това е изпаднал в безсъзнание. Чак когато Фленаган издаде глух стон, Алесандра отново се съвзе.

След около час, вилата се напълни с посетители. Колин бе успял да спре случайно минаващ файтонджия и го изпрати за сър Ричардс, Кейн и Натан. Тримата мъже пристигнаха почти задъхани.

Ричардс разпита Фленаган, след което го изпрати да отдъхне в спалнята си. Алесандра поседна на канапето, подкрепяна от Натан и Кейн от двете си страни. Двамата се надпреварваха да й помогнат и да положат някакви грижи за нея. Тя намираше загрижеността и вниманието им твърде приятни и затова се примири със силното потупване на Натан по гърба й, както и с хаотичните изрази на възхищение и симпатия, които Кейн редеше.

Влизайки в салона, Колин ядосано поклати глава, като видя тримата на канапето. Алесандра едва се забелязваше. Кейн и Натан буквално я бяха приковали за канапето с раменете си от двете й страни.

— Натан, жена ми едва смогва да диша. Отдръпни се. Ти също, Кейн!