Джули Гарууд - Принцеса Алесандра

Тогава реши да ги убие и двамата. Планът му беше безупречен. И Колин, и Ричардс щяха да умрат при трагични злополуки. Но днес, докато яздиха със сестрата на Колин, той разбра от нея, че Алесандра се е опитвала да я убеди да не излиза с него.

Глупавото момиче му разказа всичко. Морган разбра, че са се усъмнили в него. Нито една, дори и нищожна следа не го свързваше с тези жени. Нима можеше нещо да го издаде? Не, нямаше нужда да се опасява — не бе допуснал да стане уязвим. Твърде хитър бе, за да стигне до самосъмнения.

Затова внезапно промени плановете си. Беше обмислил всяка подробност, дори и най-малката. Щеше да убие Алесандра заради самото животинско удоволствие, после щеше да убие и Колин, а накрая — да вземе мерки икономът никога да не се събуди.

Нямаше нищо, което да го уличи. Алибито му бе безупречно. Щеше да е прекарал нощта с онази кучка Лорейн, която би казала на всеки, че Морган не е ставал от леглото й този нощ. Голямата доза успокоително, примесена с алкохол, я приспа скоро, за да може Морган да се измъкне тихо и незабелязано през прозореца на къщата й. Когато тя се събудеше след опиянението, той отново щеше да е в леглото с нея.

О, да, Морган бе обмислил абсолютно всичко. Позволи си да се усмихне със задоволство. Извади ножа от джоба си и тихо хвана дръжката на вратата.

Колин се събуди от изскърцването на вратата към спалнята на Алесандра. Тъкмо се канеше да стане и да се поразходи поради пулсиращата болка в крака му, когато дочу приглушен звук откъм стаята на Алесандра.

Колин не дочака повече шумове. Интуицията му го накара светкавично да предприеме нещо. В стаята на Алесандра имаше някой и Колин бе сигурен, че това не е някой от къщата. Нито един от слугите не би си позволил да влезе в нечия стая, без да помоли за позволение.

Колин се придвижи пъргаво като котка. Без да предизвика и най-малък шум, той взе заредения пистолет от нощното си шкафче и погледна към Алесандра. С едната си ръка запуши устата й, а с другата я притегли през леглото. Пистолетът и погледът му бяха насочени към междинната врата.

Алесандра се събуди внезапно. Процеждащата се през прозореца лунна светлина и помогна да съзре изражението на Колин. Той изглеждаше много страшно. Нещо ужасно предстоеше да се случи. Колин най-после отмести ръка от устата й и даде знак с ръка да прекоси стаята. Той все още следеше междинната врата с очи.

Алесандра се опита да мине пред него. Колин не й разреши. Здраво я стисна за ръката и я избута зад себе си. Двамата се придвижиха до тесния ъгъл между стената и гардероба, като Колин през цялото време я прикриваше с тялото си. Той се изправи пред нея, така че да я защити от директна атака.

Алесандра не разбра колко време бяха стояли така. Стори й се цяла вечност, макар и да се досещаше, че трябва да са изминали само няколко минути.

В един момент вратата бавно се отвори. На килима се изписа нечия сянка. Последваха неясните очертания на фигурата. Нападателят не се прокрадна в стаята, а буквално връхлетя с демонска скорост и решимост.

Ниският гърлен звук, който той издаде, накара Алесандра да се разтрепери. Тя затвори очи и започна да се моли наум.

Морган държеше нож високо над главата си, а в другата ръка — пистолет. Тъй като буквално влетя в стаята, той мигом бе достигнал леглото и едва сега осъзна, че то е празно. Гърленият звук, с който налетя на леглото се превърна внезапно в нечовешки рев, напомнящ животно, на което плячката му току-що се е изплъзнала. Преди още да се обърне, Морган знаеше, че Колин е някъде там, прицелен в него. Осъзна, че има само секунда на разположение, за да се спаси. Той бе толкова умен, превъзхождащ всички, непобедим… С рязко движение той се извърна със заредения в ръка пистолет.

Смъртта го покоси. Изстрелът от пистолета на Колин застигна Морган, пронизвайки лявото му слепоочие. Той се свлече на пода с отворени очи. Ръцете му още стискаха оръжията.

— Алесандра, не мърдай! — нареди Колин с рязък, остър тон.

Алесандра послушно кимна и чак сред това осъзна, че Колин не я вижда, тъй като е с гръб към нея. Ръцете я боляха от притискането към гърдите, докато се молеше. Наложи си да се отпусне.

— Внимавай — прошепна тя толкова тихо, че Колин едва я чу.

Той се бе приближил вече до тялото на Морган, ритна пистолета от ръката му, а после коленичи, за да се увери, че Аткинс е мъртъв.

После въздъхна. Сърцето му туптеше бързо и той изсъска гневно над трупа:

— Копеле!