Джули Гарууд: Принцеса Алесандра

В този миг някаква ослепителна светлина изпълни съзнанието му. Болката беше толкова непоносима и огромна, че той не можа да я понесе. Нямаше време да извика за помощ, камо ли да се съпротивлява. Фленаган изпадна в безсъзнание от момента, в който бе ударен в тила.

Падна назад. Морган бързо го прихвана под мишниците, за да не се чуе звук при падането му по стълбите, после го подпря на перилата.

Остана около минута, взирайки се в иконома, за да се увери, че не го е само зашеметил. Доволен, че Фленаган нямаше скоро да се събуди, той се върна към основната си задача.

Тихо се прокрадна нагоре по стълбите. В единия си джоб носеше нож, предназначен за Алесандра, в другия — пистолет, с който щеше да убие Колин.

Нетърпението му съвсем не беше намалило предпазливостта му. Беше репетирал този план стотици пъти, докато сам се увери, че няма никакви пропуски или грешки.

Сега чувстваше задоволство, че не се беше поддал на подтика да я убие по-рано. Беше пожелавал да, о, да, разбира се, че беше пожелавал да го стори хиляди пъти досега, но не се беше поддал на импулса. Защо пък трябваше да остави така договора с „Мортън & синове“, където Колин бе подписан официално като наследник, така че той да излезе печелившият в случай на нейната смърт. О, да, Морган отдавна бе решил как да постъпи. Принцесата го бе заинтригувала от момента, в който я видя за първи път. Нима можеше да има по-силно преживяване от това да убиеш кралско величие?

Той се усмихна, като си представи какво следва. Само след няколко минути щеше да узнае отговора на този въпрос.

Знаеше коя е спалнята на Алесандра. Бе разкрил този факт, когато за пръв път се отби у Колин. Алесандра току-що беше излязла от библиотеката. Той дочу, че тя се кани да вземе нещо от стаята си и внимателно я проследи с поглед но коридора, покрай първата врата, докато я видя да влиза във втората. О, колко беше умен! Този любопитен факт, който бе запомнил, сега щеше да му свърши добра работа.

Щеше да убие първо Алесандра. Несъмнено трябваше да има междинна врата между двете спални, а ако нямаше такава, той щеше да се възползва и от вратата към коридора. Представи си как Алесандра се разпищява от болка и ужас, как Колин притичва да спаси любимата си съпруга. Морган щеше да го изчака да види всичко, да съзре как кръвта изтича от тялото й. И в мига, в който видеше ужаса и безпомощността в очите на Колин, щеше да го застреля право в сърцето.

Колин заслужаваше бавна, агонизираща смърт, но Морган не можеше да рискува така. Колин бе опасен мъж и по тези причини Морган реши да го убие бързо. Достатъчно бе, че щеше да се наслади на израза на лицето му, когато съзре умиращата си съпруга. Това щеше да е напълно достатъчно, реши Морган, бавно прокрадвайки се по тъмния коридор.

По-тих и от котка премина покрай кабинета, после и край вратата на втората стая. Едва дишайки, той достигна вратата, която Алесандра тогава бе отворила, за да влезе.

Беше готов, съсредоточен… непобедим! Поспря се още за миг, в очакване на това дълго мечтано изживяване. Вслуша се в тишината… причакващ… треската от осъществяването на предстоящия пъклен план го обхвана, обзе цялото му същество, пламна отвътре.

Те и двамата заслужаваха да умрат. Алесандра — защото бе жена, естествено, а Колин — защото бе разрушил всичките шансове на Морган да успее във Военния департамент. Ричардс вече му нямаше доверие и за всичко това бе виновен само Колин. Ако тогава бе дошъл на срещата, може би Морган нямаше да се остави на треската, която го обхвана, когато видя дъщерята на французина. Никога нямаше да забележи невинната безпомощност в очите й, нито пък би се замислил колко нежна е кожата й. Можеше да се въздържи от желанието да я докосне с бръснача в ръцете си… Но Колин не дойде и Морган се провали. Братът се завърна по-рано от града и го завари да вкарва и изкарва острието, сякаш извършваше полов акт, от което буквално се беше главозамаял. Виковете го стреснаха — тези задължителни, вълнуващи крясъци, от които той още повече се възбуждаше. И ако Колин бе дошъл тогава и сестрата, и братът щяха да са все още живи. Той щеше да успее да си наложи самоконтрол. О, да, щеше да успее. А тя, Господи, тя бе толкова сладка…

Тялото бе станало меко като масло в ръцете му. Той знаеше, че и този път, с Алесандра, щеше да бъде отново така. Кръвта, топла и лепкава, щеше да бликне върху ръцете му, както и тогава…

Морган не можеше да изчаква нито секунда повече. След като Ричардс му заяви, че двамата са Колин са стигнали до заключението, че Морган не е подходящ за този вид работа, той се престори на разочарован. Всъщност отвътре изгаряше от гняв и ярост. Как можеха да го мислят за по-низшестоящ? Как си го позволяваха?