Джули Гарууд - Принцеса Алесандра

Той тихо бе измърморил при вида на листа с препоръки, които сър Уинтърс бе дал по отношение на крака му. Както и се очакваше, Колин отхвърли идеята за приемането на някакви медикаменти или пък алкохол за притъпяване на болката, като обясни мотивите си. Не искаше да стане зависим от нещо такова и бе по-скоро готов да понася болката в крака си.

Горещите компреси помогнаха да намалеят до минимум болката и спазмите в прасеца, и тъй като Алесандра непрекъснато го занимаваше с други неща, той не усети болката или раздразнението от белезите.

По отношение на останалата част от тялото си той не чувстваше никакви скрупули или неудобство. Алесандра бе в разкошна розово-бяла нощница с висока яка и халат от същия цвят. Колин, изцяло съблечен, бе подложил ръцете си под главата. Когато отново въздъхна с облекчение, тя бе уверена, че той се е отпуснал изцяло и е доволен от нея.

— Ще призная, че Кейн доста потича, но само защото имаше някаква малка вероятност Морган да е замесен във всичко това.

— И ти наричаш това „потичал“? Сигурно се шегуваш, Колин. Та той грабна жена си и двамата тръгнаха с каляската да издирват Катрин из целия парк.

Колин се усмихна, като си представи картината.

— Е, добре, той може да се е паникьосал, но не и аз.

Алесандра изсумтя твърде необичайно.

— Като че ли не те видях как и ти се метна отстрани в каляската, за да не те оставят.

— По-добре да се предотвратят нещата, отколкото да съжаляваш след това.

— И всичко това — за нищо — добави Алесандра. — Катрин щеше да умре от унижението, което щеше да изпита, ако я бяхте настигнали с Кейн. Слава Богу, Морган я доведе вкъщи, преди братята й да я бяха забелязали. И за всичко това съм виновна само аз.

— Защо мислиш, че вината е твоя?

— Защото именно аз разтревожих роднините ти, а не биваше.

— Те са и твои роднини — припомни й Колин.

Тя кимна, след което запита:

— Как мислиш, защо Виктория е отказала на Морган?

Внезапната смяна на темата далеч не учуди Колин. Той вече свикваше с начина, по който Алесандра прескачаше от мисъл на мисъл. Тя бе извънредно разумна, дяволски интелигентна и с невероятно здрава логика жена. Поради това Колин вече избягваше да отминава безмълвно нейните проблеми или грижи. Ако тя не бе напълно убедена, че Нийл е престъпникът, то и Колин не можеше да бъде напълно убеден.

— Морган е затънал до гуша в дългове и лесно можеше да изгуби именията — поясни Колин.

— Откъде знаеш това?

— Ричардс ми каза — поясни той, — и при това Виктория вероятно е мислила, че ще се справи по-добре без него.

— Да — съгласи се Алесандра, — възможно е.

— Скъпа, нека си лягаме.

Алесандра слезе от леглото и отнесе купата с гореща вода на перваза на прозореца. После отмести мокрите компреси от крака на Колин, сгъна ги и ги постави до купата.

— Колин — обърна се към него тя, — чувстваш ли някакво угризение за това, че не ме послуша, когато за пръв път исках да говорим за Виктория?

— Да, разбира се. Ужасно съжалявам. Всеки път, когато ми напомняше за това, аз пренебрегвах сериозността на проблема.

— Добре.

— Какво? Защо казваш „добре“? Нима искаш да се чувствам виновен?

Тя се усмихна.

— Да. Така е — призна си тя, след което съблече халата си, метна го на ръба на леглото и започна да разкопчава нощницата си. — Сега аз съм с предимство в преговорите с теб.

Колин се усмихна на начина, по който тя се изрази и по който го погледна. Алесандра обаче изглеждаше изключително сериозна.

— Тази нощ ще спя в твоето легло, Колин. Мисля, че няма никакъв смисъл да се опитваш да спориш с мен.

Алесандра се отказа от опитите да съблече нощницата си и бързо се настани в леглото. Бе убедена, че на Колин ще му бъде още по-трудно да й откаже, когато е вече сгушена при него. Тя придърпа завивките, намести възглавницата под главата си и каза:

— Ако не си съвсем засрамен от себе си, ще си позволя да ти напомня за деликатното положение, в което се намирам. Не вярвам да откажеш на майката на бъдещото си дете каквото и да е.

Колин се разсмя. Той се извърна настрани и прегърна жена си.

— Голям дипломат се оказа! — възкликна той. — Мила моя, причината не е в това, че не искам да спиш при мен. Аз ставам по цяла нощ и това означава, че ще те будя непрекъснато. Ти самата имаш нужда от почивка.

— Не се безпокой, няма да ме разбудиш — увери го тя. — Освен това исках да ти кажа, че днес пристигна едно голямо хубаво писмо от игуменката. Оставих го на бюрото ти, за да можеш да го прочетеш. Розите вече са разцъфнали около Стоун Хевън. Навярно догодина, когато ме заведеш в нашия замък, всички цветя ще бъдат великолепно разцъфтели. Да знаеш каква очарователна гледка е това!