Джули Гарууд: Принцеса Алесандра

— Напротив, ние я успокояваме — възпротиви се Кейн.

— Разбира се, тя има нужда от това — подкрепи го Натан.

— Сигурно това, което сте преживели е било истински ужас, принцесо! — обади се гласът на Ричардс откъм фоайето. Той прекоси стаята бързо и седна на креслото срещу Алесандра.

Директорът изглеждаше много смешно. Навярно е бил в леглото си, когато са го повикали спешно и поради това изобщо не се бе погледнал. Косата му бе смачкана от едната страна, а ризата — полузапасана в панталона. Обувките изобщо не отиваха на дрехите му. При това, макар че и двете бяха черни, само едната имаше емблема „Уелингтън“, а другата нямаше нищо означено.

— Разбира се, че е било истински ужас — съгласи се Кейн.

Натан отново я потупа, този път по коляното, с цел да я поуспокои. Алесандра отправи поглед към Колин. Блясъкът в очите й издаваше огромното й желание да се разсмее. Колин дори си помисли, че тя се усмихва, но не можеше да види долната половина от лицето й, което бе изцяло скрито между раменете на Натан и Кейн.

— Натан, стани. Искам да седна до съпругата си.

Натан я потупа за последно и се оттегли в друг стол. Колин веднага се настани до Алесандра и я прегърна.

— Как го уби? — попита Натан.

Кейн посочи с глава към Алесандра и направи жест към Натан, който убягна от вниманието й. И тъй като никой не понечи да даде отговор на Натан, тя самата реши да го стори.

— С един точен изстрел, право в лявото слепоочие.

— Колин винаги е бил много точен — похвали го сър Ричардс.

— Изненадан ли сте от това, че е Морган, сър Ричардс? — попита Алесандра.

Директорът кимна и призна:

— Никога не съм предполагал, че е способен да извърши толкова ужасни неща. Господи, аз го назначих на работа при мен. Начинът, по който оплеска онази работа, ми подсказа, че му липсва интуиция и някои умения. Заради некадърността му бяха убити сестра и брат.

— А може би съвсем не е било некадърност — намеси се Колин. — Ричардс, ти ми каза, че сестрата случайно се е появила. Чудя се дали Морган не я е убил нарочно? Той състави доклада за случая, нали?

Ричардс се наведе напред и заяви:

— Ще издиря цялата истина. Кълна се в Бога, ще го сторя. Но аз се чудя какво го е накарало да дойде тук тази нощ? Защо изведнъж така е решил да убие Алесандра? Досега е примамвал жертвите си до някое уединено място. А тази вечер е дошъл тук. Нима изведнъж е станал толкова смел?

— Струва ми се, че Катрин е причината той да предприеме такъв риск — намеси се Кейн, — трябва да е споменала на Морган, че Алесандра е била категорично против излизането й с него. Катрин обича да разказва всичко, което знае и е чула. Може би Морган се е изплашил да не би да се усъмним в него.

Натан поклати глава.

— Трябва да е бил побъркан.

Колин се присъедини към думите му и допълни:

— Звуците, които издаде, като нахлу в спалнята, ме карат да мисля, че не беше съвсем в ред.

— Господи, та той направо се е пристрастил към убиването — възкликна Кейн.

Алесандра бе потресена от самата идея, че може да съществува някой, който да изпитва удоволствие от чуждата болка или страдание.

— Можеше никога да не разкрием истината, ако не бе предприел това си действие тази нощ — спомена Натан. — Нийл щеше да си отиде на бесилото ей така, без да е извършил нито едно престъпление.

— А каква е била връзката между Морган и лейди Роберта? Дали е имал вземане-даване с нея или просто е била случайна негова жертва? — по-любопитства Алесандра.

Никой не избърза да отговори на този въпрос. Ричардс се опита да разясни:

— На всички бе известно, че виконтът и неговата съпруга съвсем не се разбираха. Може би Морган се е възползвал от уязвимостта и безпомощността на лейди Роберта. Навярно й е било приятно да получава съобщения и подаръци от някакъв неизвестен почитател.

— Може би щяхме да заловим все пак Морган — добави Кейн, — той щеше да направи още повече грешки, тъй като е бил извън самоконтрол.

— Катрин го считаше за чаровен — отбеляза намръщено Натан. Кейн кимна леко в знак на съгласие.

— Ей, Богу — възкликна Колин, — той наистина е знаел как да очарова и да погубва жените.

Три месеца бяха изминали от смъртта на Морган Аткинс, но Алесандра продължаваше да си спомня за него поне веднъж дневно. Игуменката я бе учила да се моли за душите на грешниците, тъй като на тях те им бяха далеч по-необходими, отколкото на праведниците, но Алесандра изобщо не се чувстваше способна да се помоли за душата на убиеца. Опита се да забрави онази ужасна нощ. За Виктория обаче тя никога не можеше да забрави и всяка нощ, преди лягане, се молеше душата й да почива в покой. Също така се молеше и за душата на Роберта. Искаше й се да вярва, че двете жени са се пречистили в мъченията си, изживени в жестоките ръце на Морган, и че сега почиват в мир на онзи свят.