Джули Гарууд: Танц в сенките

Изабел беше на терасата и тъкмо се канеше да се отпусне на един стол, когато Джордан сграбчи ръката й.

— Ела с мен — нареди й. — Приятелят ти професор Макена пристигна. Ще трябва да се погрижиш за него.

— Той е тук? Дошъл е тук? — Младото момиче изглеждаше слисано.

— Не си ли го поканила?

Изабел поклати глава, сетне се замисли.

— Почакай. Може и да съм го поканила, но неофициално. Искам да кажа, че не фигурира в списъка с гостите. Ние си кореспондираме и аз му споменах къде ще се състоят сватбата и приемът след церемонията, защото той ми писа, че пътувал из Северна и Южна Каролина и по това време сигурно щял да е наблизо. Значи наистина е дошъл? Как изглежда?

Джордан се усмихна.

— Трудно е да се опише. Най-добре сама да го видиш.

Изабел последва Джордан вътре.

— Каза ли ти за съкровището?

— Малко.

— А за враждата? Каза ли ти, че клановете Бюканън и Макена от векове се бият помежду си? След като ще наследя Глен Макена, бих искала да науча колкото е възможно повече за семейната история.

— Звучиш много ентусиазирано — отбеляза Джордан.

— И съм. Вече реших, че ще завърша магистратура по история, а втора специалност — музика. Дали професорът е донесъл някакви документи със себе си? Той ми писа, че имал няколко кутии, пълни с…

— Донесъл е една папка.

— А кутиите?

— Не знам. Ще трябва да го попиташ.

С Изабел професорът демонстрира значително по-добри маниери. Изправи се и стисна ръката й.

— За мен е голяма чест да се запозная с новия собственик на Глен Макена. Когато отида в Шотландия, непременно ще осведомя роднините си, че съм се срещнал с вас и че вие сте много хубаво момиче, както подобава за една Макена.

Обърна се към Джордан и добави:

— Ще им разкажа и за вас.

Не това, което каза, а начинът, по който го произнесе, привлече вниманието й.

— За мен ли?

— За семейство Бюканън — поправи се мъжът. — Нали разбирате, че Кейт Макена се е омъжила за човек под нейното ниво.

Забележката му я вбеси.

— И защо смятате така?

— Ами всички от рода Бюканън са диваци. Ето защо. — Той посочи папката. — Тук съм събрал само някои примери за варварщината и зверствата, които са извършили срещу миролюбивите Макена. Би трябвало да го прочетете, за да разберете какъв късмет имате, че ваш роднина се жени за някой от рода Макена.

— Професоре, нима умишлено обиждате Джордан? — Изабел беше шокирана от грубостта му.

— Тя е Бюканън — отсече той. — Аз просто съобщавам факти.

— И доколко точно е проучването ви? — Джордан скръсти ръце пред гърдите си и изгледа намръщено грубияна.

— Аз съм историк — сопна се той. — Работя с факти. Не отричам, че някои от тях може да бъдат сметнати за… легенди… но в проучването ми има достатъчно доказателства, потвърждаващи достоверността им.

— И като историк вие вярвате, че имате неоспоримо доказателство, че всички Макена са светци, а всички Бюканън — грешници?

— Осъзнавам, че ви звучи тенденциозно, но фактите наистина са неоспорими. Прочетете ги — още веднъж я подкани той и я изгледа предизвикателно — и сама ще се убедите.

— Че Бюканън са диваци?

— Боя се, че е точно така — жизнерадостно потвърди професорът. — Освен това са и крадци — додаде самодоволно. — Те постепенно заграбвали участъци от земята на Макена, докато имотът Глен Макена не се е смалил наполовина. И разбира се, са откраднали и съкровището.

— Съкровището, с което започнала враждата. — Този път Джордан не се постара да сдържи раздразнението си.

Той я изгледа иронично, след което се извърна към Изабел, явно решил, че повече не е достойна за вниманието му.

— Не бих могъл да пътувам с всички кутии и когато потегля за Шотландия, ще трябва да ги оставя на съхранение. Ако искате да ги прегледате, ще трябва да дойдете в Тексас през следващите две седмици.

— Заминавате след две седмици? Но аз току-що започнах училище и… — Момичето спря, пое си дъх и изтърси: — Бих могла да изпусна първата седмица.

Джордан я прекъсна:

— Изабел, не можеш да пропуснеш цяла седмица. Трябва да видиш графика си с лекциите, да си набавиш учебниците… не можеш да хукнеш към Тексас. Защо професорът не ти изпрати по електронната поща файловете с проучванията си?

— Повечето от изследванията ми са написани на ръка, в компютъра съм въвел само някои дати и имена. Тях мога да ги изпратя и ще го направя веднага щом се прибера, но без останалите документи няма да разберете нищо.

— А защо не изпратите кутиите? — предложи Джордан.