Джули Гарууд: Танц в сенките

— Относно Изабел — започна тя, решена да разбере откъде професорът познава сестрата на Кейт.

Но той явно бе прекалено задълбочен в историята си, за да я чуе.

— Враждата продължава от векове и всеки път, щом реша, че съм открил корените й, изниква нещо ново и се натъквам на някакво противоречие. — Той кимна енергично няколко пъти и отново се озърна през рамо, сякаш се боеше, че някой ще се промъкне изневиделица зад него. — Мога с гордост да заявя, че съм я проследил до тринадесети век — похвали се професорът.

Той млъкна, за да си поеме дъх, а Джордан се възползва от паузата и предложи да намерят Изабел.

— Сигурна съм, че тя ще се зарадва да ви види — подметна тя. „Или ще се ужаси“, прибави наум.

Двамата продължиха по коридора и влязоха в балната зала тъкмо когато покрай тях минаваше един сервитьор, понесъл табла високи чаши с шампанско. Професорът грабна една, изпи я наведнъж и се протегна за втора.

— Ммм, наистина освежаващо. Има ли някаква храна? — попита безцеремонно.

— Да, разбира се. Елате, ще ви настаня на някоя маса.

— Благодаря — рече той, но не помръдна. — Що се отнася до госпожица Макена… — Погледът му обходи помещението. — Длъжен съм да ви призная, че не съм се срещал лично с нея. Всъщност вие ще трябва да ни запознаете. От известно време си кореспондираме, но нямам представа как изглежда. Знам, че е млада и учи в колеж — добави и я стрелна с лукав поглед. — Навярно се питате как съм я открил, нали?

Преди Джордан да успее да отговори, професорът премести кожената папка в другата си ръка и даде знак на сервитьора да донесе още едно питие.

— Имам навика да чета всички вестници, които ми попаднат. Обичам да съм осведомен — обясни той. — Разбира се, събирам много информация от интернет. Чета всичко: от статии за политическите събития до некролози и запомням голяма част от прочетеното — продължи да се хвали той. — Истина е. Никога не забравям нищо. Знам как работи мозъкът ми. Освен това проучвам фамилната си история и открих, че е свързана със собствеността на Глен Макена. От съдебните архиви узнах, че само след няколко години госпожица Макена ще наследи тези великолепни земи. Джордан кимна:

— Чух, че чичото на бащата на Изабел й е завещал голямо парче земя в Шотландия.

— Не е просто земя, миличка, а Глен Макена — смъмри я той. Сега вече наистина звучеше като професор, изнасящ лекция пред студентите си. — Този имот е свързан с враждата, а враждата — с него. Родовете Бюканън и Макена воюват от векове. Не знам точно какъв е бил първоначалният спор, но в дъното му е съкровище, което е било откраднато от долината от подлите Бюканън. Аз съм решен да разбера какво е било и кога е извършено това престъпление.

Джордан пренебрегна обидата към нейните предци и издърпа един стол от най-близката маса, за да седне професорът. Той остави папката пред себе си.

— Госпожица Макена прояви толкова силен интерес към моите проучвания, че я поканих да се срещнем. Виждате ли, не можех да донеса всички документи със себе си. Правя това изследване от дълги години.

Той я погледна очаквателно. Тя предположи, че чака някакъв отговор, затова кимна и попита:

— Къде живеете, професоре?

— На края на света. — След това изявление се усмихна и поясни: — Заради финансовото ми положение… имам предвид наследството, което получих — имах възможността да се преместя в един малък и спокоен град, наречен Серенити, разположен в затънтен район на Тексас. Прекарвам дните си в четене и проучвания. Наслаждавам се на уединението, а градът е истински оазис. Би било очарователно място за един пенсионер, но аз вероятно ще се върна там, където съм роден — в Шотландия.

— О? Смятате да заминете за Шотландия? — Джордан се огледа, търсейки Изабел.

— Да, точно така. Искам да посетя всички места, за които съм чел. Не си ги спомням. — Посочи към папката. — Тук съм написал част от нашата история, за да я прочете госпожица Макена. Повечето от бедите и страданията ни са били причинени от клана Бюканън. — Мъжът размаха пръст пред лицето й. — И вие може би ще пожелаете да хвърлите един поглед върху проучванията ми, но ви предупреждавам, че ровенето в тези легенди, опитвайки да откриете истината, може да се превърне в мания. От друга страна, това е прекрасно разсейване от скучното ежедневие. Бих добавил, че дори може да се превърне в страст.

Страст, как ли пък не! Като математик и компютърен инженер, Джордан работеше с факти и логически заключения, а не с фантазии. Би могла да състави работен план и да напише подходящ софтуер за изпълнението му. Обичаше да решава загадки. Никога не би си губила времето в ровене из древни легенди, но нямаше намерение да влиза в безсмислен спор с професора. Възнамеряваше да намери Изабел колкото е възможно по-скоро. След като настани професор Макена пред огромен поднос с деликатеси, тя се отправи да търси сестрата на Кейт.