Джули Гарууд: Танц в сенките

— Защо се бавят? — шепнешком попита, когато вратата се затвори зад него. — Вече е време.

— Дилън ме изпрати да кажа на Кейт, че ще започнем след две минути — отвърна той.

Яката на Алек се бе обърнала и тя се пресегна, за да я оправи.

— Цялата ти яка се е омачкала — смъмри го Джордан, преди той да попита. — Престани да се въртиш.

Когато намести вратовръзката му, тя отстъпи назад. „Алек наистина се е издокарал“, помисли си сестра му. Най-странното беше, че съпругата му — Регън, го обичаше независимо от външния му вид. Любовта прави странни неща с хората, мъдро заключи Джордан.

— Да не би Кейт да се тревожи, че Дилън ще избяга? — Закачливите пламъчета в очите му издадоха, че се шегува. Все пак бяха закъснели само с две минути.

— Едва ли — отвърна Джордан. — Тя си тръгна преди пет минути.

Брат й поклати глава.

— Не е смешно — ухили се и добави: — Трябва да се връщам.

— Почакай. Все още не си ми обяснил защо чакаме. Нещо не е наред ли?

— Спри да се тревожиш. Всичко е наред. — Обърна се, за да влезе в църквата, но внезапно спря. — Джордан?

— Да?

— Изглеждаш страхотно.

Думите му щяха да бъдат чудесен комплимент за един брат, който никога не правеше комплименти, ако Алек не изглеждаше толкова изненадан от гледката.

Тя отвори уста, за да му отвърне подобаващо, когато вратите на църквата се разтвориха със замах и Ноа Клейборн влетя задъхан, докато оправяше вратовръзката си.

Този мъж никога не можеше да остане незабележим. Жените го обожаваха и Джордан трябваше да признае, че напълно ги разбира. Висок, с атлетично телосложение, приветлив и красив — той беше мъж в пълния смисъл на думата и мечта за всяка жена. Пясъчно русата му коса сякаш винаги се нуждаеше от подстригване, а когато се усмихваше по неустоимия си начин, в пронизващите му сини очи искряха дяволити пламъчета.

— Закъснях ли? — попита той.

— Не, всичко е наред — успокои го Алек. — Добре, Джордан, сега вече можем да започваме.

— Къде беше? — раздразнено го попита тя.

Вместо отговор, той я огледа набързо, усмихна се и последва брат й в църквата. Младата жена едва сдържа недоволството си. Сигурно е бил с жена, реши. Беше непоправим.

Трябваше да се вбеси, но вместо това се засмя. Да бъдеш толкова освободен, без всякакви задръжки… Джордан не можеше да си представи подобно усещане. Но Ноа определено го познаваше.

Тя се върна забързано в стаята за преобличане, бутна вратата и каза:

— Време е.

Кейт й махна да приближи.

— Защо се забавиха? — попита младоженката.

— Заради Ноа. Току-що дойде. Ако трябваше да гадая, бих казала, че е бил с жена.

— Няма защо да гадаеш — прошепна Кейт. — Сигурно е. Нямах представа какъв женкар е, докато не го видях с очите си. Снощи след репетицията изчезна от вечерята в компанията на три от шаферките ми. Когато тази сутрин се появиха в църквата и трите имаха вид, сякаш цяла нощ не са мигнали.

Джордан скръсти ръце и огледа стаята, опитвайки се да отгатне кои са изчезналите шаферки.

— Истинско безобразие от негова страна — отбеляза тя.

— О, вината не е негова — възрази приятелката й. — Те тръгнаха с голям ентусиазъм.

Нора, лелята на Кейт, обяви, че ще излязат, щом чуят тромпетите, след което се зае да ги подрежда.

Кейт даде знак на Джордан да дойде по-близо.

— Искам да те помоля за една услуга. Доста трудна.

Трудна или не, това нямаше значение. Кейт беше готова на всичко за Джордан и нямаше нещо, което Джордан не би направила, за да й помогне.

— Само кажи.

— Моля те, ще се постараеш ли Ноа да се държи прилично?

Е, май все пак имаше такова нещо. Джордан пое дълбоко дъх и прошепна:

— Молиш ме за невъзможното. Никой не е в състояние да го контролира. Ще е по-лесно да обучиш мечка да работи с компютър. Ако ми възложиш такава задача, сигурно ще се справя. Но Ноа? Стига, Кейт…

— Всъщност се тревожа за Изабел. Забеляза ли как се беше лепнала за него по време на репетицията?

— Затова ли го определи за мой кавалер по време на сватбата? За да държа малката ти сестричка далеч от него?

— Не — поклати глава Кейт. — Но след като миналата вечер видях как се държа Изабел, се радвам, че съм го направила. Не я обвинявам. Ноа е истински чаровник. Мисля, че той е най-сексапилният мъж, когото съм срещала, разбира се, с изключение на Дилън. Излъчва някаква особена харизма, не смяташ ли?

— О, да — кимна приятелката й.

— Не ми се ще Изабел да се превърне в поредната КПНК — продължи Кейт. — А и не искам повече внезапни изчезвания от сватбеното ми празненство.