Джули Гарууд - Танц в сенките

— Сър, няма ли правило, което забранява двама членове на едно и също семейство да работят заедно?

— Аз нямам подобно правило — заяви Моргенстърн. — Няма да я карам да завършва академията. Лично ще я обучавам.

Ноа изглеждаше ужасен.

— Сър, все пак идеята ви не е добра — настоя той, докато Ник кимаше енергично в знак на съгласие.

Раздразнена, Джордан се извърна към Ноа:

— Я ме чуйте добре, господин На всяко гърне мерудия. Решението не е ваше, а мое.

Докторът изглеждаше очарован от реакцията на Ноа на предложението му.

— Ще имам ли разрешение да нося оръжие? — попита Джордан.

— И дума да не става! — отряза я Ник.

— Ти си непохватна и сляпа като прилеп — намеси се Ноа. — Като нищо ще се застреляш — предрече зловещо.

Тя се усмихна на Моргенстърн.

— Беше ми много приятно да си поговорим. А сега, ако ме извиниш, предпочитам да се махна от тези двама кретени.

Ноа сграбчи ръката й.

— Хайде. Ела да танцуваме.

След като вече я влачеше към дансинга, едва ли имаше смисъл да протестира. Булката бе убедила сестра си да пее. Изабел имаше прекрасен глас и когато запя любимата балада на Кейт, гостите притихнаха. Млади и стари, всички бяха запленени от нея.

Ноа притегли Джордан в обятията си и я притисна към гърдите си. Трябваше да признае, че усещането не беше от неприятните. Харесваше й да усеща твърдото му, мускулесто тяло до своето. Харесваше й и уханието му. Не знаеше какъв одеколон използваше, но беше много мъжки и секси.

— Не обмисляш сериозно възможността да работиш за доктора, нали? — попита той, докато погледът му се рееше някъде над главата й.

В гласа му наистина звучаха тревожни нотки. Тя не можа да устои на изкушението да го предизвика още малко.

— Само ако ме направят твой партньор.

Ноа се усмихна и поклати глава:

— Няма да стане. А и ти се шегуваше, нали?

— Добре — съгласи се младата жена. — Не съм обмисляла сериозно възможността да работя за доктор Моргенстърн. Сега щастлив ли си?

— Аз винаги съм щастлив.

Тя завъртя очи. О, боже! Какво его!

— Между другото, доктор Моргенстърн не говореше сериозно. Той се шегуваше, искаше да ви подразни и предизвика. И успя. Наистина се паникьосахте.

— Докторът никога не се шегува, а аз никога не се паникьосвам.

— Добре, дори и да не се е шегувал, аз пак не бих си помислила да работя за него.

Той я озари с ослепителната си усмивка и за миг Джордан забрави колко дразнещ може да бъде.

— Не съм и мислил, че ще се заинтересуваш.

Думите му отново я ядосаха.

— Тогава защо водим този разговор? Щом знаеш отговора, защо ме питаш?

— Просто за да съм сигурен. Това е.

Двамата се поклащаха около половин минута под ритъма на музиката и тя започна да се отпуска, когато той разсея магията.

— Впрочем ти щеше да си ужасна за нея.

— За нея?

— Работата.

— Откъде знаеш дали ще съм добра или лоша?

— Ти живееш в зона на комфорт. Ето откъде знам.

— Успя да ме заинтригуваш. Какво означава зона на комфорт!

— Там, където си. Никога не излизаш извън безопасното си обкръжение, от своята зона на комфорт. Ти стоиш в сенките. — Преди тя да успее да възрази, той добави: — Обзалагам се, че никога през целия си живот досега не си правила нещо спонтанно, нито пък си поемала някакъв риск.

— Само за последната година поех доста рискове.

— Нима? Назови поне един.

— Продадох компанията си.

— Това беше добре пресметнато решение и ти получи огромна печалба — обори я тутакси той. — Какво друго?

— Пробягах доста километри. Мислех си дали догодина да не се включа в Бостънския маратон — обяви тя.

— За това се изисква единствено организация и строга дисциплина. Освен това си го правила, за да запазиш форма — възрази Ноа.

Вече не гледаше над главата й. Сега се взираше в очите й и я караше да се чувства изключително неудобно. Дори от това да зависеше животът й, Джордан не можеше да се сети за едно-единствено спонтанно действие или риск, който някога да е поела. Всичко, което правеше, беше добре обмислено и планирано до последната подробност. Нима наистина животът й бе толкова скучен? Наистина ли тя беше скучна и предсказуема?

— Май ти е трудно да се сетиш дори за едно?

— Няма нищо лошо в това да си предпазлив. — Страхотно, сега вече звучеше като деветдесетгодишна старица.

Ноа имаше вид, сякаш едва се сдържа да не прихне.

— Права си — кимна. — Няма нищо лошо в това човек да е предпазлив.

Засрамена, защото току-що бе осъзнала колко е скучна, както и факта, че той отдавна го е разбрал, Джордан побърза да смени темата и да отклони разговора от себе си. Изтърси първото, което й хрумна: