Джули Гарууд - Танц в сенките

Ето ги и тях. Първо видя Джордан, след това санитаря, който буташе инвалидния стол. Охранителят вървеше най-отзад. Това си беше чист късмет. Пазачът беше последен, но щеше да падне пръв.

Стиснал пръчката, Пруит бавно бутна вратата и пристъпи отвън. Пазачът не го чу. Пруит го удари силно в основата на тила и измъкна пистолета му, докато мъжът се свличаше на пода.

Санитарят навярно бе чул шума въпреки музиката и се завъртя с почуда в очите.

— Хей… какво…?

В следващия миг се олюля. Металната пръчка го халоса отстрани по лицето, малко над ухото. Всичко стана толкова бързо, че той дори не успя да се наведе. Младежът се строполи върху Джордан и я събори от инвалидния стол на пода.

Пруит изрита стола и стисна пистолета. Очите му бяха студени и безмилостни. Джордан се запита дали това ще е последното, което ще види, преди да умре. Изкрещя и се сви одве, опитвайки да се защити.

Внезапно Ноа влетя през вратите. Пруит едва успя да извърне глава, преди куршумът, изстрелян от пистолета на агента, да прониже рамото му. Той се извъртя и се протегна към Джордан, но Ноа го застреля в гърдите и Пруит падна на пода. Върху лицето му се четеше изумление. Опита се да вдигне пистолета, но Ноа отново го простреля. Експлозията отекна оглушително в празния коридор.

Ехото обгърна Джордан.

Джордан се бе свила удобно на дивана в просторния слънчев салон с високи прозорци и се преструваше на заспала, за да престане майка й да се суети около нея. Вече я бе завила с топло плетено одеяло, но още не се бе отказала от намерението да извади някое още по-дебело.

Прозорците бяха отворени и хладният бриз освежаваше приятно въздуха. Младата жена чуваше шума на океана, чиито вълни се разбиваха в брега. Домът на родителите й в Нейтънс Бей бе заобиколен от трите страни с вода. През зимата стъклата на прозорците се покриваха с лед. През лятото морският бриз носеше прохлада в горещините.

Къщата бе много приятно място, но Джордан вече бе готова да се прибере в апартамента си. Имаше чувството, че е извор на постоянни тревоги за майка си, освен това й липсваше леглото. Липсваше й отоманката под прозореца.

Но най-много от всичко й липсваше Ноа. Липсваше й от онази кошмарна нощ в болницата, когато я бе взел на ръце, за да я отнесе в стаята й.

Двамата с Ник изпълняваха поредната мисия. Лорен й каза, че Ник се обажда всяка вечер, за да провери как е. Нямаше го вече четири дни, но снаха й, й бе казала, че го очаква утре. Джордан не я попита за Ноа. Всичко бе свършило и той се бе върнал към живота си. Случилото се в Серенити…

Тя въздъхна. Ако не стане и не се заеме с нещо, ще започне да плаче. А само това липсваше да чуе майка й. Тутакси щеше да я настани в леглото с една медицинска сестра, която да бди денонощно край него.

Ребрата все още я боляха и тя трепна, докато се изправяше. Икономката Лия вадеше чинии от бюфета в кухнята.

— Аз ще го направя — предложи Джордан.

— Не, не, ти си почивай.

— Лия, знам, че ми мислиш доброто, но ми омръзна всички да ми нареждат да си почивам.

— Изгубила си много кръв. Госпожа Бюканън каза, че не бива да се преуморяваш.

Джордан забеляза броя на чиниите и последва Лия в трапезарията. Продълговата маса с шест стола от всяка страна и по един в двата края заемаше по-голямата част от помещението.

— Да видим. Лорен и Ник ще седнат тук — започна да брои Лия. — С малката Сам. Ще донеса високото столче, след като го излъскам и измия. И Майкъл ще си бъде у дома. Както и Закъри, разбира се. Алек и Регън ще дойдат следващия уикенд.

— Значи ще бъдем само семейството? — попита Джордан.

— Тъй като Закъри винаги води по някой самотен приятел от колежа, свикнах да слагам допълнителни прибори.

Джордан отново попита дали може да й помогне с нещо, но след като Лия твърдо я отпрати, мърморейки, че няма нужда от ничия помощ, тя се качи по стълбите и се запъти към някогашната си стая. Напоследък родителите й обитаваха стаята за гости.

Беше говорила по телефона с Кейт и Дилън. Те се бяха върнали в Южна Каролина и Кейт искаше Джордан да замине при тях, за да се възстанови от преживяното. Още не бе решила дали да приеме поканата. Чувстваше се неспокойна и в същото време потисната.

Остатъка от следобеда прекара в четене, усамотена в старата си стая. За щастие полицаите бяха открили копията непокътнати в колата, наета от Пруит. Сега, след като разполагаше с достъп до изследователски източници, имаше възможност да провери доколко тези истории бяха верни.