Джули Гарууд - Танц в сенките

Моргенстърн забарабани с пръсти по масата.

— Ако извадим на светло името му, ще изчезне.

— Точно така — потвърди Ноа, а Ник кимна.

— Не можем да позволим това да се случи. Имаш ли план? — погледна го Пит.

Ноа бе доволен, че го попита.

— Да, сър, имам. Ще заложим капан на този плъх.

— Къде? — намеси се Ник.

— Смятам да примамя отново Пруит в апартамента на Джордан — заговори Ноа, — но трябва да побързаме.

— Ник се усмихна, но Моргенстърн се намръщи.

— И как смяташ да го постигнеш?

— Само с едно телефонно обаждане — отвърна Ноа. — Това е всичко, което е нужно.

— Анджела, обажда се Ноа Клейборн.

— О, боже! Ноа! — От другия край на линията, Анджела бе искрено изненадана да го чуе. Чу се трясък и Ноа се почуди дали сервитьорката не бе изпуснала някоя от чиниите на Джафи. — Бедничкият. Как се справяш? Всички тук сме много разстроени от случилото се с Джордан. Целият град говори само за това. Как е тя? Чухме, че състоянието й е все още критично.

— Да — рече той. — Опитвам се да не губя… надежда. Но е много тежко.

— О, знам какво ти е. Всички се молим за нея. И за теб.

— Тя още не е дошла в съзнание.

Ноа погледна в бележника си и зачеркна първата точка от списъка с информация, която смяташе да й съобщи.

— Не е ли? Съжалявам. Наистина бих искала да й помогна с нещо.

— Причината, поради която се обаждам…

— Да? — нетърпеливо го прекъсна Анджела.

— Дадоха ми нещата й… нали се сещаш. Отворих чантата й, за да извадя телефона й и да го изключа, и видях бележка, която е написала, да не забрави да се обади на Джафи в ресторанта. Не знам… чудех се дали му се е обадила. Ако е така, Джафи сигурно е последният човек… — Гласът му замря.

Ноа задраска и втората точка. Дали не преиграваше? Но явно Анджела се върза.

— Не, Джордан не успя да говори с него. Говори с мен. — Анджела ахна. — Навярно аз съм последният човек, с когото е разговаряла. Стори ми се щастлива и весела. Каза ми, че ще се обади на Джафи, но той не се е чувал с нея.

— Да — рече Ноа. — Сигурно тогава е станало. Убиецът се е опитвал да застреля баща й, а Джордан просто се е изпречила на пътя му. Обвинявам себе си — вметна тъжно той.

— Но защо, за бога, обвиняваш себе си? — изненада се Анджела.

— Джордан ме чакаше, но аз видях едни познати и се заприказвахме. Смятахме да отидем в апартамента й. Тя беше много развълнувана и искаше да ми покаже… — Гласът му отново пресекна.

— Да ти покаже какво? — подкани го Анджела.

— Нали си спомняш всички онези документи, на които бе направила копия?

— Да. Тя ми каза, че са исторически проучвания.

— Точно така. Но като проверявала някаква информация на компютъра си, видяла нещо, което много искаше да ми покаже, нещо, което нямало нищо общо с историята, но така и не успя да ми каже какво е то.

Зачерта следващата поред позиция в списъка и продължи:

— Помислих, че може да е казала на Джафи, но след като не е говорила с него, ще трябва да отделя малко от времето си и да отида сам да проверя. Но в момента не е възможно. Постоянно съм в болницата. Не бях до нея, когато са я простреляли, но ще бъда до леглото й, когато се събуди, без значение кога ще стане. Щом се оправи, ще прегледаме заедно информацията в компютъра й. Каквото и да е открила, ще трябва да почака.

Когато разговорът приключи, Ноа затвори телефона и се обърна към Ник:

— Слухът тръгна.

— Колко време ще е нужно, за да стигне до Пруит?

— Час, може би най-много два.

Капанът бе заложен. Двама агенти наблюдаваха входа на сградата, в която се намираше апартаментът на Джордан, а други двама — задния изход. И четиримата се бяха прикрили добре. Пруит спокойно можеше да мине покрай някого от тях, без да го забележи.

Ноа и Ник бяха паркирали в края на пресечката, а други двама агенти наблюдаваха от колата си в другия край на улицата. Трети автомобил с още двама федерални агенти се намираше на паркинга между сградите. Щом Пруит поемеше надолу по улицата, щеше да бъде обграден от всички страни.

Ако поемеше надолу по улицата.

Чакаха вече над два часа. Ник се бе опитал да убеди Ноа да чакат в апартамента на Джордан.

— Можем да го хванем на компютъра. Бихме могли да организираме всичко и да го сгащим на място. Не би ли искал да останеш няколко минути насаме с него? Аз определено искам.

Ноа отхвърли плана му:

— Идеята не е добра.

— О кей. Можем да му скочим още докато отваря вратата на апартамента.