Джули Гарууд - Разбивач на сърца

Но тъй като в този мрачен ден никой не раздаваше чудеса, докторът постави Татко във фризера, за да изчакат аутопсията, за която Беси Джийн настояваше. След това Лорен закара нея и Сестричката до кабинета на доктор Суийни, за да им премери кръвното. Беси Джийн все още беше ужасно разстроена, а Сестричката имаше световъртеж.

Оказа се, че Лорен не беше чак толкова надута. На своите осемдесет и две години Беси Джийн никога не променяше мнението си за хората, но в този случай направи точно това. Щом се съвзе от първоначалния шок и овладя истерията си след загубата на Татко, тя проумя колко добросърдечна бе Лорен. Нямаше значение, че беше чужденка, дошла в Холи Оукс от Чикаго, този град на греха и разврата. Но явно той не беше й повлиял. Лорен си бе добро момиче. Монахините, които я бяха отгледали в онзи луксозен пансион в Швейцария, я бяха възпитали в духа на извечните морални ценности. Колкото и да държеше на строго установените си навици, Беси Джийн реши, че несъмнено би могла да си позволи да има един двама приятели чужденци.

Сестричката предложи за малко да престанат да скърбят за смъртта на Татко, колкото да изпекат един ябълков сладкиш за Лорен, защото така подобавало на добри съседи. Но Беси Джийн я нахока, задето забравила, че близнаците Уинстън са поели грижата за ъгловата дрогерия на Лорен, а самата тя е заминала с колата чак за далечния Канзас Сити. Искала да изненада брат си, онзи свещеник хубавец с прекрасната гъста коса, когото момичетата от колежа „Холи Оукс“ зяпаха в захлас. Двете трябваше да отложат до понеделник печенето на сладкиша, защото именно тогава се очакваше Лорен да се прибере у дома.

Щом сестрите приеха, че Лорен вече не е външен човек за тях, съвсем естествено решиха, че е тяхна работа да се месят в живота й. И при всяка възможност и да се притесняват за нея, точно както биха направили, ако навремето се бяха омъжили и имаха свои собствени дъщери. Беси Джийн се надяваше, че Лорен не е забравила да заключи колата. Тя беше млада, което според тях означаваше наивна, докато самите те бяха по-стари и по-мъдри и познаваха лошите страни на живота. Нито една от тях не бе ходила по-далече от Де Мойн — на гости при братовчедите Айда и Джеймс Пъркинс, но това не означаваше, че не са наясно какви ужасни неща се случваха в днешно време. Те не бяха невежи. Четяха вестници и знаеха, че навън дебнат серийни убийци. Чакаха на всяка отбивка край пътя да спипат някое красиво младо момиче, което е достатъчно глупаво да спре или пък, не дай боже, да му се развали колата. Каквато си беше хубава, Лорен със сигурност привличаше погледите на мъжете. Гимназистите се навъртаха около магазина й, който дори не работеше в момента, надявайки се тя да излезе да си поговори с тях. Все пак Беси Джийн напомни на Сестричката, че Лорен е колкото красива, толкова и умна.

След като взе решение да не се тревожи повече за Лорен, Беси Джийн седна до масата в трапезарията и отвори дървената кутия с принадлежности за писане, подарена от майка й, когато беше младо момиче. Извади лист хартия с аромат на рози, украсен със собствените й релефни инициали и посегна към писалката. Тъй като шериф Лойд не възнамеряваше да направи нищо за разкриването на Татковия убиец, Беси Джийн вземаше работата в свои ръце. Тя вече бе написала едно писмо до ФБР с молба да изпратят свой човек в Холи Оукс, за да проведе разследване. Но първото й писмо сигурно се беше загубило, защото изминаха цели осем дни, а все още никой не й се бе обадил. Този път щеше да се погрижи писмото да не изчезне. Щеше да го адресира до самия директор и макар и да бе по-скъпо, щеше да го прати препоръчано.

Сестричката се зае да чисти къщата. В края на краищата щяха да имат гости. Всеки момент някой от ФБР можеше да почука на вратата им.

Чакането я побъркваше. Когато ставаше въпрос за здравето на брат й, Лорен не можеше да проявява търпение. Седенето пред телефона в очакване той да се обади и да й съобщи резултатите от кръвните изследвания беше направо непоносимо. Томи винаги й се обаждаше в петък вечерта между седем и девет часа, но този път не го направи, и Лорен ужасно се притесняваше.

В събота следобед тя вече бе убедена, че новините са лоши и след като до шест часа същата вечер Томи не й позвъни, се качи на колата, и потегли. Знаеше, че брат й ще се тревожи задето е тръгнала за Канзас Сити, но докато пътуваше към Де Мойн, й хрумна една благородна лъжа. Щеше да му напомни, че тя е специалист по история на изкуствата, ето това, а временната изложба с картини на Дега в музея „Нелсън Аткинс“ в Канзас Сити представляваше за нея прекалено голямо изкушение. За тази изложба писаха в „Холи Оукс Газет“, а тя знаеше, че Томи го е прочел. Разбира се, Лорен вече бе разгледала няколко пъти същата тази изложба в Чикаго по времето, когато работеше в тамошната художествена галерия, но може би Томи не си спомняше за това. Пък и нямаше закон, който да ти разрешаваше да видиш само веднъж прекрасните балерини на Дега.