Джули Гарууд - Венчило с дявола

— Надявам се да останат цял месец — прекъсна я старецът. — Ти се нуждаеш от почивка, Джейми! Ще се вкараш в гроба с тая работа от сутрин до вечер. Тревожа се за теб, момичето ми. Все още си спомням онези щастливи дни, преди майка ти да се разболее, Бог да успокои душата й. Ти беше мъничка като буболечка, но не се свърташе на едно място. Спомняш ли си как веднъж се бе покатерила на кулата и аз трябваше да те смъквам оттам? Ти не спираше да крещиш името ми, а аз толкова много се страхувах от височината, че след като изпълзяхме благополучно, повърнах вечерята си. Беше опънала въже между двете кули и се канеше да минеш по него като някой акробат.

Джейми се усмихна.

— Спомням си, че тогава ядох здрав пердах — два дни не можех да седя на дупето си.

— Но ти не каза на баща си, че аз съм те набил, нали, Джейми? И то защото те беше стрих, че той ще ме накаже?

— Сигурно щеше здравата да си изпатиш.

Бийк избухна в смях.

— Така обаче ти трябваше да изядеш един бой и от майка си. Тя нямаше да те накаже, ако знаеше, че аз вече съм го сторил.

— Тогава ти ме спаси от сигурна смърт.

— Неведнъж съм те спасявал.

— Беше толкова отдавна — нежно му се усмихна Джейми. — Вече съм голямо момиче. Имам много отговорности, Дори и Андрю го разбира. Защо само ти не можеш да го проумееш, Бийк?

Възрастният човек нямаше намерение да говори по този болезнен въпрос. Не искаше да нарани чувствата й, като й признае какво мисли за нейния Андрю. Макар че бе имал нещастието само веднъж да се срещне с „всемогъщия“ барон Андрю, за него бе достатъчно, за да разбере, че този мъж е слаб и безхарактерен, с ум, тесен също като панталоните му и пълен егоист. Стомахът му се свиваше всеки път, когато си представеше своята малка Джейми, омъжена за барон Андрю.

— Ти се нуждаеш от силен мъж, момичето ми. Като изключа самия себе си, досега не знам да си срещала истински мъж. А в теб има нещо диво и необуздано. Ти копнееш да бъдеш свободна, независимо дали го осъзнаваш, или не.

— Предизвикваш ме, Бийк. Аз не съм дива. Вече не!

— Да не би да си въобразяваш, че не съм те видял как препускаш изправена на два крака върху гърба на кобилата си, Джейми? Съжалявам, че те научих на този трик. Всеки път изкушаваш дявола.

— Бийк, нима си ме следил?

— Все някой трябва да те държи под око.

Джейми тихо въздъхна. После отново заговори за шотландците. Бийк не я прекъсна, надявайки се, че така ще й помогне да се разтовари поне малко, а когато тя го остави, за да се върне отново към задълженията си, дълго време остана замислен.

Беше съвсем ясно, че барон Джеймисън шикалкавеше. Бийк залагаше живота си за това, но нямаше намерение да позволи на господаря си да се измъкне безнаказано.

На всяка цена трябваше да спаси Джейми. Но първо ще е добре да огледа и да прецени тези шотландци. Ако някой от тях се окаже истински мъж — почитащ Бога и, уважаващ жените, — Бийк се закле, че ще намери начин да остане насаме с шотландеца и да му прошепне, че барон Джеймисън има не три, а четири дъщери.

Господи, помогни ми да спася своята Джейми от тъжната й съдба и да видя малкото си момиче свободно!

Свещеникът Мърдок току-що ни каза, че Алек Кинкейд ще се завърне у дома с английска съпруга. Думите му бяха посрещнати със сърдити забележки — каква бе тая младоженка — англичанка. Алек просто се подчинява на своя крал, казваха други в негова защита. Но повечето се чудеха как техният господар ще преглътне натрапената женитба.

Господи, надявам се, че той ще се влюби в нея! Искам прекалено много от Всевишния, тъй като всички знаем колко много Алек презира англичаните.

И все пак… това би направило убийството много по-приятно.

Алек Кинкейд бързаше да се прибере у дома. Той бе уважил молбата на крал Едгар и бе останал в Лондон близо месец, за да изучи маниерите и етикета в английския кралски двор и да поопознае непредсказуемия английски крал. В интерес на истината тази задача никак не му бе по вкуса. Според него английските барони много се надуваха. Техните дами ръсеха глупости, а господарят им, Хенри, все се колебаеше. Но Алек не можеше да не отдаде дължимото на този владетел и макар с неохота, трябваше да признае, че един или два пъти бе изключително впечатлен от неговите неочаквани изблици на жестокост. Колко бързо бе осъдил и напипал онези глупави барони, които бяха извършили предателство!

Въпреки че Алек не се оплакваше от възложената му задача, с облекчение прие, че е приключила. Като предводител на голям и могъщ клан, той имаше многобройни задължения и отговорности. Нямаше да се учуди, ако в неговото владение в суровата северна част на Шотландия вече цари истински хаос особено след като вече бе заобиколено от клановете на Кембъл и Макдоналдс. Само един Бог знаеше какво щеше да завари у дома.