Джули Гарууд - Венчило с дявола

— Това бе само един малък заем — опита се да се защити баща им. — Така че престанете с тия приказки, че съм продал моето малко бебе.

Раменете на Джейми облекчено се отпуснаха.

— Ето, виждаш ли, Алис? Андрю просто е дал заем на татко. Изплаши ме за нищо. А сега, може ли да се върнем към първоначалния проблем?

— Струва ми се, че татко е гузен — рече Мери.

— Разбира се, че ще изглежда така — отвърна Джейми. — Не е нужно да сипваш сол в раната му. Сигурна съм, че той достатъчно съжалява и се измъчва.

Барон Джеймисън дари дъщеря си с ослепителна усмивка.

— Това е моят малък добър ангел — похвали я той. — Джейми, искам да се скриеш и да не се показваш, когато шотландците пристигнат. Няма смисъл да ги изкушаваме с нещо, което не могат да имат.

Баронът не разбра, че се е изпуснал, докато Алис не извика:

— Шотландци ли, татко? Значи говориш за повече от един? Да не би да искаш да кажеш, че този демон, наречен Кинкейд, ще доведе и други със себе си?

— Така ли е? — попита и Джейми. Тя се опитваше да се съсредоточи само върху дълговете на барона, ала мислите й непрекъснато се връщаха към златните монети. Защо баща й бе приел заем от Андрю?

— Татко, имам чувството, че не ни казваш всичко!

— Мили Боже, какво искаш да кажеш? — простена Мери.

— Татко, кажи най-после какво толкова криеш от нас! — извика Алис.

— Хайде, изплюй камъчето, татко — подкани го и Агнес.

Джейми отново вдигна ръка, за да ги накара да млъкнат. Изпита желание да сграбчи края на сивата туника на баща си и здравата да го разтърси. Усещаше как губи търпение.

— Може ли да прочета посланието на краля? — попита тя.

— Ние също трябваше да се научим да четем и пишем — уморено въздъхна Агнес.

— Глупости — презрително я скастри Алис. — Нито една благородна дама няма нужда от това. По-скоро трябваше да се научим да говорим на този ужасен келтски език. Не искам да те обидя, Джейми — побърза да добави тя, като видя намръщеното лице на сестра си. — Наистина бих искала да знам този език като теб. Бий навремето предложи да ни научи всички.

— Нашият главен коняр с удоволствие се занимаваш с мен и ме учеше на келтски. На мама й се струваш забавно. Тя вече беше на легло…

— Да не би да искаш да кажеш, че онова чудовище от пущинаците не говори нашия език? — изхлипа Агнес и отново избухна в сълзи.

Джейми сигурно щеше да успее да сдържи гнева си, ако Агнес не се бе разплакала отново.

— Какво значение има, Агнес? — изтърси тя. — Оня дивак смята да убие невестата си, а не да разговаря с нея.

— Значи и ти вярваш на слуховете? — смаяно прошепна Мери.

— Не — побърза да възрази Джейми. — Само се пошегувах. — Затвори очи и набързо изрече една молитва да и дари Бог с търпение, а сетне се обърна към Агнес: — Беше много нелюбезно от моя страна да те разстройвам така, сестро. Извини ме. Наистина съжалявам.

— Дано е така — през сълзи избъбри Агнес.

— Татко, дай на Джейми да прочете кралското послание — внезапно нареди Мери.

— Не — рязко изрече баронът, но мигновено смекчи тона си, за да не събуди подозрения у дъщерите си. — Защо да си правиш труда, Джейми? Мога да ти предам съвсем точно какво пише в него. Следващата седмица тук ще пристигнат двама шотландци и ще отведат две младоженки.

Естествено дъщерите на барона не посрещнаха новините с радост. Близначките тутакси завиха в един глас.

— Ще избягам! — изкрещя Мери.

— Смятам — започна Джейми, като се опитваше да надвика невъобразимия шум, — че трябва спокойно да ми мислим някакъв план, с който да обезкуражим бъдещите ви кандидати.

Агнес се сепна.

— План ли? Какво имаш предвид?

— Някоя малка измама. Ако бях на мястото на този, който ще си избира невеста, щях да стоя по-настрани от девойка, която има… някакъв недъг.

Лицето на Мери бавно се озари от усмивка. Тя винаги първа схващаше мисълта на Джейми особено ако се отнасяше за някоя дяволия.

— Или пък от момиче, което е толкова грозно, че да и е страх да го погледнеш — кимна с разбиране тя, а кафявите й очи игриво заблестяха. — Агнес и Алис ще бъдат недъгави, а аз — дебела и грозна.

— Недъгави ли? — попита Алис с искрено учудване. — Разбираш ли какво иска да каже тя, Агнес?

Агнес избухна в смях. Носът й бе зачервен, а страните — подпухнали от сълзите, ала в мига, в който се усмихна, се превърна в едно прелестно създание.

— Предполагам, че трябва да се разболеем от някаква ужасна болест. Може би да се натъпчем с малини и да се изринем. Обривът ще трае само няколко часа, така че е хубаво много внимателно да подберем момента.