Джули Гарууд - Венчило с дявола

— Какво?! — смаяно ахна Джейми, ужасена от думите на сестра си.

Алис не й обърна внимание.

— Чух, че първата му жена се е самоубила — намеси се тя.

— Татко, как си могъл? — Изглеждаше така, сякаш в следващия миг ще удари баща си. Лицето й пламтеше. — Много добре знаеш, че кралят се гневи, когато не се плащат данъците. Нима не си помислил за последиците?

— Мери, не е ли по-добре да говориш по-тихо? Кряскането няма да помогне с нищо — рече Джейми. — Всички знаем колко е разсеян понякога татко. Навярно просто е забравил да изпрати парите. Не е ли така, татко?

— Нещо подобно, ангелче — неуверено промърмори баронът.

— О, Боже! Той е профукал парите — изпъшка Алис. Джейми вдигна ръка, за да въдвори тишина.

— Мери, довърши обяснението си, преди и аз да съм започнала да крещя.

— Ти трябва да разбереш, Джейми, колко е трудно за всички нас да останем спокойни и да запазим разсъдъка си пред лицето на тази мерзост. Все пак ще се опитам да не губя самообладание и да ти обясня всичко, защото виждам, че още нищо не разбираш.

Мери изпъчи рамене. Джейми изпита желание да се спусне към сестра си и здравата да я разтърси, ала знаеше, че Мери обича да говори бавно и многословно, затова стисна зъби и се помъчи да запази търпение.

— И?

— Този варварин от шотландските планини ще пристигне тук следващата седмица. Той ще си избере една от нас трите — Агнес, Алис или мен — за своя втора съпруга. Същият този мъж е убил първата си жена. Ти не си включена в срамната сделка, Джейми. Татко каза, че в писмото на краля се споменава само за нас трите.

— Сигурна съм, че не той е убил първата си жена — обади се Алис. — Готвачката казва, че тя се е самоубила.

Агнес поклати глава.

— Не. Според мен жената е била убита. Със сигурност тя не би посегнала сама на живота си, независимо колко ужасно се е държал съпругът и с нея, след като знае, че вечно ще гори в пламъците на Ада.

— А може би е било нещастен случай? — предположи Алис.

— Всички знаем колко тромави и непохватни са шотландците — вметна Мери и сви рамене.

— А пък вие сте известни с това, че приемате за чиста монета всеки слух — намеси се с твърд глас Джейми. — Обясни ми какво означава това „да си избере“, Мери — добави тя, опитвайки се да не издава колко е ужасена.

— Да си избере невеста, разбира се. Не ме ли слушаш, Джейми? Ние нямаме думата и нашите брачни договори ще бъдат временно обявени за невалидни, докато този шотландец си избира.

— Изложени на показ пред някакво чудовище, сякаш сме коне за продан — проплака Агнес.

— О, едва не забравих — припряно се обади Мери. — Шотландският крал Едгар 2 2 Крал на Англия от 1100 до 1135 г. е Хенри I, наричан още Боклерк, най-малкият син на Уилям Завоевателя. Женен е за шотландската принцеса Матилда. Умира на 67 години. През тази епоха крал на Шотландия е Едгар, син на Малкълм и на саксонската принцеса Маргарет, която е свързана с Нормандската династия — при нея в Шотландия се засилва влиянието на английския език и нормандския дворцов етикет. Едгар прехвърля шотландския двор в Единбърг. — Б.пр. също одобрява този брак, Джейми. Поне така казва татко.

— Значи този шотландец също е принуден да се подчини на заповедта на краля си и сигурно също не е във възторг — рече Алис.

— О, Боже, съвсем не се сетих за това — избъбри Агнес. — Ако той не иска да се жени, сигурно ще убие младоженката още преди да се е прибрал у дома си, където й да се намира този дом.

— Агнес, ще се успокоиш ли? Отново крещиш — промърмори Джейми. — Ще останеш без коса, ако продължаваш да я скубеш така. Освен това никой не знае доколко са верни слуховете за смъртта на първата му жена.

— Името му е Кинкейд, Джейми, и той е убиец. Татко преди малко сам ни каза, че вероятно е пребил до смърт нещастницата — важно заяви Агнес.

— Не съм казвал подобно нещо баронът. — Просто предположих…

— Емет ни каза, че той е бутнал невестата си в една пропаст — прекъсна го Мери и забарабани с пръсти по масата, очаквайки реакцията на Джейми.

— Емет е само един коняр и при това много мързелив. Защо вярвате на глупостите му? — Джейми пое дълбоко дъх, надявайки се, че ще успокои спазмите в корема си. Макар че с всички сили се опитваше да се владее, страховете на сестрите й полазиха и в нея. Студени тръпки пробягваха по гърба и, ала тя знаеше, че в никакъв случай не бива да се издава. Иначе отново щеше да настане истинска лудница.

Сестрите й втренчено я гледаха. Те просто бяха положили проблема си в нейния скут и сега чакаха тя да го разреши с магическа пръчка.