Джули Гарууд - Венчило с дявола

Джейми не искаше да ги разочарова.

— Татко? Има ли някакъв начин да умилостивиш нашия крал? Можеш ли да му изплатиш данъците и дори да добавиш нещичко отгоре, за да укротиш гнева му?

Барон Джеймисън поклати глава.

— Ще трябва отново да събера всички данъци. Сама знаеш, че крепостните изнемогват от непосилен труд и въпреки това едва се изхранват. Тази година реколтата е много слаба. Не, Джейми, не мога да искам от тях да плащат още.

Дъщеря му кимна. Опита се да прикрие разочарованието си.

— Емет каза, че татко е профукал парите — прошепна Мери.

— Емет е като стара клюкарка — сгълча я Джейми.

— Така е — съгласи се баща им. — Той винаги изопачава истината. Изобщо не обръщайте внимание на дрънканиците му.

— Татко? Защо аз не съм включена? — внезапно попита Джейми. — Нима кралят е забравил, че ти имаш четири дъщери?

— Не, не — избъбри баронът и побърза да извърне глава и да забие поглед в чашата си, за да не би най-малката му дъщеря да прочете истината в очите му. Крал Хенри не бе изключил Джейми. Той бе използвал думата „дъщери“. Обаче барон Джеймисън, който знаеше, че никога не би могъл да се оправи без най-малката да се грижи за него, сам бе взел решението да я изключи. Смяташе, че планът му си го бива. — Кралят е назовал само дъщерите на Мади.

— Но в това няма никакъв смисъл — обади се Агнес между две подсмърчания.

— Може би защото Джейми е най-малката — предположи Мери. Сви рамене и добави: — Кой би могъл да знае какво си е наумил кралят? Ти само можеш да бъдеш благодарна, Джейми, че не си включена в неговата заповед. Защото в противен случай, ако шотландецът те избере, няма да можеш да се омъжиш за Андрю.

— Сигурно точно това е причината — намеси се Агнес. — Барон Андрю е силен и влиятелен благородник, когото всички харесват. Сигурно е успял да повлияе върху решението на краля. А всички знаят колко е влюбен Андрю в теб, Джейми.

— Би могло да е така — прошепна Джейми. — Ако Андрю наистина е толкова силен и влиятелен…

— Аз не мисля, че Джейми наистина иска да се омъжи за Андрю — заяви Мери. — Хич не ми се мръщи, Джейми! Не съм убедена, че го харесваш особено.

— Нали татко го харесва — рече Агнес и хвърли още един свиреп поглед към баща си. — Обзалагам се, че всичко това е само защото Андрю обеща да останат да живеят тук, така че Джейми да може да продължи да му робува, докато…

— Стига, Агнес, не започвай отново — помоли Джейми.

— И какво от това, че искам Джейми да остане тук, след като се омъжи? — промърмори баронът. — Не мога да понеса мисълта, че няма да я виждам. Това е свръх силите ми.

— Изглежда, че всичко е свръх силите ти — недоволно вметна Мери.

— Внимавай какво говориш, госпожичке — сопна се баща й. — Няма да позволя да ми държиш такъв тон!

— Аз знам истинската причина — намеси се Алис — и смятам да я кажа на Джейми. Андрю плати на татко зестра за теб, сестро, и сега той…

— Какво? — извика Джейми и едва не се катурна от стола. — Алис, сигурно грешиш! Рицарите не плащат зестра. Татко, ти не си взимал никакви пари от Андрю, нали?

Барон Джеймисън не отговори. Изглежда бе твърде зает с неотложната работа да върти чашата с бира в ръцете си.

Мълчанието му бе потискащо.

— О, Боже — прошепна Мери. — Алис, осъзнаваш ли какво каза току-що? Ако думите ти са истина, тогава излиза, че нашият баща е продал Джейми на барон Андрю!

— Стига, Мери, недей да дразниш най-малката си сестра — колебливо се обади баронът.

— Аз не съм казвала, че татко е продал Джейми на Андрю — възрази Алис.

— Напротив, тъкмо това каза! — настоя Мери.

— Видях как Андрю даде на татко една платнена торба с жълтици.

Джейми усети как сърцето й бясно заблъска. Възнамеряваше да стигне до дъното на тази история със златните монети, независимо колко време щеше да й отнеме или колко щеше да я заболи. Продадена! Самата мисъл караше стомахът й да се преобръща.

— Татко, ти не си взимал пари за мен, нали? — попита ги, без да може да прикрие страха в гласа си.

— Не, разбира се, че не съм, ангелче.

— Татко? Знаеш ли, че ни наричаш ангели само когато си извършил нещо срамно и недостойно? — простена Агнес. — Нека Господ да ми прости, но намразих това нежно обръщение.

— Видях как Андрю даде златните монети на татко! — извика Алис.

— Тъкмо се чудех как си успяла да разбереш какво е имало в платнената торба — промърмори Мери. — Видяла ли си монетите или само така предполагаш?

— Той изтърва торбата — рязко рече Алис. — Някои от монетите изпадаха.