Джули Гарууд - Венчило с дявола

Бийк проницателно го изгледа. Когато погледите им се срещнаха, старецът се засмя.

— Точно това си мисля и за моя подарък, милорд. Както вече ви казах, леърд Кинкейд, баронът се отнася към дъщерите си както към конете си. Трите са изложени на показ и всеки може да ги види…

Бе се заклел, че повече няма да каже нито дума. Сега бе ред на шотландеца да отгатне гатанката.

— Бийк? Вътре ли си?

Гласът бе на лейди Джейми. Бийк така се стресна, че едва не глътна сламката, която дъвчеше.

— Това е най-малката дъщеря на барона — прошепна той на двамата воини. — Ето там е страничната врата. Оттам е най-пряко до господарската къща. А пък аз по-добре да видя какво иска моята Джейми.

За годините си Бийк все още се движеше с изненадваща пъргавина. Той бързо зави зад ъгъла и видя Джейми сестра й Мери, застанали по средата на коридора.

— Говореше ли с някого, Бийк? — попита Мери. — Стори ми се, че чух…

— Само отидох да нагледам Уайлдфайър — излъга старецът.

— Джейми предположи, че сигурно си подремваш и че ще трябва тихо да се промъкнем, за да вземем конете — призна си Мери.

— За Бога, Мери, не бе нужно да му го казваш!

— Ама, нали ти…

— Засрами се, Джейми — сгълча я Бийк. — Никога не подремвам, а освен това изобщо не е необходимо да се промъквате където и да било. — Награди я с добродушна усмивка. — Това не подобава на две истински дами.

— Не е вярно, подремваш си — настоя Джейми. Намираше усмивката му за доста заразителна. — Днес май си в много добро настроение?

— Така е — призна си Бийк. Опита да прикрие оживлението си, тъй като в никакъв случай не искаше Джейми да заподозре, че замисля нещо. Дали шотландците все още бяха край клетката на Уайлдфайър? Макар че леърд Кинкейд не можеше да види лейди Джейми, бе уверен, че гласът й, толкова мек и дрезгав, със сигурност ще привлече вниманието му.

— Мога ли да запитам какво сте замислили вие двете през този чудесен следобед? — запита старецът.

— Искахме просто да пояздим — отвърна Мери и озадачено го изгледа. — Току-що ти го казахме. Да не си болен, Бийк? Джейми, струва ми се, че бузите му горят.

Джейми веднага протегна ръка и докосна челото му.

— Не, няма треска.

— Престани да се суетиш край мен — сряза я Бийк. — Добре съм!

— И ще ни позволиш да пояздим час-два? — с надежда попита Мери.

— Не, по-добре ще е да се поразходите — отсече старецът и скръсти ръце пред гърдите си, с което искаше да покаже, че всички по-нататъшни спорове са безсмислени.

— Защо не може да пояздим?

— Защото аз преди малко прибрах конете ви. Те са нахранени, почистени и готови за сън.

Бийк тъкмо изричаше последните думи от лъжата си, когато си припомни, че двата огромни жребеца все още се хранеха в клетките близо до предната врата. А ако Мери и Джейми ги забележеха! Двете сестри обикновен се носеха като волни птички из конюшнята, без да се задържат на едно място, но сега трябваше да ги накара да си тръгнат колкото се може по-скоро, преди да с зърнали непознатите жребци.

— Ще трябва да се подготвите за предстоящото посещение — избъбри Бийк. Грабна дясната ръка на Мери, лявата на Джейми и ги повлече към изхода.

— Мери ме убеди, че не бива да се тревожа за нежеланите гости през такъв чудесен следобед — заяви Джейми. — Стига си ме дърпал, Бийк!

— Имаме още цели три дни свобода — подхвърли Мери. Джейми ще има достатъчно време, за да се подготви за посещението.

— И ти можеш да й помогнеш, малка госпожичке — изсумтя Бийк. — Няма да се преумориш.

— Престани да й натякваш, Бийк! Мери ще ми помогне, ако аз я помоля.

Бийк не изглеждаше никак убеден.

— Като говорим за молби — оживи се Мери, — има нещо, което бих искала да те помоля, Бийк.

— Мери, не тормози с въпросите си Бийк!

— Нямам намерение да го тормозя. Аз ценя мнението му и искам да узная дали това, което ми каза, е истина. За тези ужасни шотландци… Обмислям дали да не избягам. Какво мислиш за моя план, Бийк?

Бийк се опита да остане сериозен — лейди Мери изглеждаше толкова искрена.

— Предполагам, че зависи от това къде смяташ да избягаш.

— О, ами, всъщност още не съм решила точно в каква посока да поема…

— За какво ти е да бягаш, Мери? С какви ужасни истории сестра ти е напълнила главичката ти?

— Стига, Бийк, нали не смяташ, че ще лъжа собствената си сестра? — попита Джейми, опитвайки се да не избухне в смях.

— Познавам те, Джейми — поклати глава възрастният мъж. — Какви ужасии си разправяла? Сигурен съм, че Мери сега трепери от страх. А и какво разбирате вие от шотландци?