Джули Гарууд - Венчило с дявола

— Той говори с недомлъвки — обади се Даниел, пристъпи напред и застана до Алек. Бийк забеляза, че имаше не по-малко гневен вид от приятеля си. — Май твърде дълго си живял в Англия, старче, щом задаваш такива долни въпроси.

— Знам, че въпросите ми звучат нагло — с отпаднал глас призна Бийк. — Но ако бъда по-откровен, ще съм нелоялен към моята господарка, а аз никога не бих си го позволил. — Макар да съм сигурен, че тя ще се опита да ме прикрие.

— Признаваш, че те е страх от жена? — попита Даниел.

Бийк не обърна внимание нито на каменното изражение на лицето му, нито на подигравката в гласа му.

— Не, се страхувам от жена. Просто съм дал дума — обясни старецът. — Това момиче е целият ми свят. Не ме е срам да си призная, че я обичам като собствена дъщеря.

Бийк събра смелост, за да срещне погледа на Алек. О, как му се искаше другият воин да е по-силният и по-могъщият. Поне този Даниел понякога се усмихваше.

— А достатъчно силен ли сте, за да защитите това, което ви принадлежи? — обърна се Бийк към Кинкейд. Искаше колкото е възможно по-бързо да стигне до същината на проблема.

— Да.

— Барон Андрю ще събере много войници и ще дойде, за да си вземе скъпия дар, който смятам да ви дам. Освен това той е приятел на нашия крал Хенри — добави Бийк и сви вежди, за да подчертае последните си думи.

Ала изглежда Кинкейд изобщо не бе впечатлен и само равнодушно сви рамене.

— Това няма никакво значение за мен.

— Кой е барон Андрю? — попита Даниел.

— Един англичанин — отвърна Бийк.

— Още по-добре — отсече Алек. — Ако реша да взема този подарък, който ми даваш, ще посрещна спокойно всяко предизвикателство от който и да е англичанин. Това не представлява заплаха за мен.

Бийк видимо се отпусна.

— Да не би случайно твоят подарък да е някой кон? — заинтересува се Даниел и объркано поклати глава. Той все още не разбираше какво се опитва да каже този старец на Алек.

Кинкейд обаче бе разбрал.

— Не е кон, Даниел.

Бийк се усмихна. Явно шотландецът бе не само смел и безстрашен воин, но и доста проницателен мъж.

— След като видите моя подарък, леърд Кинкейд, сам ще пожелаете да го притежавате — гордо отсече той. — Харесвате ли сини очи, милорд?

— В Шотландия има много сини очи, Бийк — намеси се Даниел.

— Е, така е, но има синьо и синьо — провлачено рече Бийк. Изкиска се, прочисти гърлото си и продължи: — А сега, слушайте моята гатанка, леърд Кинкейд. Барон Джеймисън се отнася към дъщерите си също както към конете си. Достатъчно е да хвърлите само един поглед наоколо и ще разберете какво искам да кажа. Тези хубави кобилки в трите клетки отпред са за дъщерите на барона и всеки може да ги види. Но ако продължите по този дълъг коридор, леърд Кинкейд, и завиете надясно ще видите друга клетка, скрита в най-отдалечения ъгъл до страничната врата. Тя е отделена от останалите. Там именно държи своята красавица, великолепна бяла красавица, която само очаква подходящ жребец да я оплоди. Простете на мен, стария човек! Все пак съм шотландец. Огледайте добре кобилката! — Бийк настоятелно побутна Кинкейд напред. — Заслужава си да й отделите, малко от времето си, леърд Кинкейд.

— Той наистина събуди любопитството ми — обърна се Даниел към Алек.

Двамата мъже последваха главния коняр. Когато приближиха клетката, поведението на Бийк значително се промени. Той пъхна една сламка между предните си зъби, облегна се на стената и кръстоса небрежно крака. Младата кобила неспокойно изпръхтя, когато Алек протегна ръка, за да я погали. Страничната врата бе отворена и през нея се процеждаше слънчева светлина, която хвърляше меки отблясъци върху сребристата й грива.

След известно време гордата красавица се поуспокои. Накрая воинът все пак съумя да я предразположи да му покаже и нежната си природа. Бийк се надяваше, че шотландецът ще покори и Джейми със същото търпение.

— Тя наистина е красавица — рече Даниел.

— Да, но все още е полудива — подхвърли Алек. Той се усмихна и Бийк реши, че това за него не е недостатък.

— Казва се Уайлдфайър 5 5 В оригинала Wildfire (wild — див, fire — огън). — Б.пр. и напълно заслужава името си. Баронът не може да се приближи до нея. Той я даде на най-малката си дъщеря, защото изглежда тя е единствената, която може да я оседлае.

Алек отново се усмихна. Истинско чудо! А в този миг кобилата се опита да го ухапе по ръката.

— Бива си я! Ако се чифтоса с добър жребец, потомството им ще бъде истинско чудо!