Джули Гарууд - Убийствен чар

— О, и още как. Тя има изкривено и прекалено високо мнение за себе си. Запитах се кой според Джили може да й върне мечтата. Кой би могъл да я направи звезда?

— Тони Салвети.

— Да. Той още е работел като съдружник в „Ловец на звезди“. Не исках да повярвам, че Тони е замесен в това. Според Джон-Пол на някакво подсъзнателно ниво съм го знаела, защото нито веднъж не се обадих на Тони да му кажа къде се намирам. — Тя хвърли поглед към годежния си пръстен и внимателно го намести на пръста си. — На Джили й е било толкова лесно. Когато се е запознала с Тони, е открила един гневен, огорчен човек. Двамата с Кери слели компаниите си. Когато се оженили, смятали да ръководят бизнеса като равностойни партньори, но постепенно Кери започнала да дърпа юздите. Малко по малко изтиквала Тони, докато накрая той нямал изобщо никаква власт. Той казал на агент Кели, че Кери го лишавала от мъжествеността му. Знаел, че ще загуби всичко, ако тя се разведе с него, а това било неизбежно, тъй като тя ставала все по-подозрителна, особено след като открила, че от сметката им липсват сто хиляди долара. Тони казал на Кери, че парите са в банката и това е някаква счетоводна грешка, но тя несъмнено би поръчала проверка на счетоводството на фирмата. Джили казала на Тони, че има познат, който ще реши проблема и на двама им. Познавала един, който излежавал присъдата си в затвор във Флорида, и той щял да им помогне да намерят наемен убиец.

— Дейл Скарет?

— Да. Тя отишла при Скарет и му обещала да го измъкне от затвора. Ако той й кажел името на някой наемен убиец, тя щяла да се отърве от Кери и мен и така не би имало кой да свидетелства срещу него. Казала му, че Тони Салвети е готов да плати, за да се отърве от жена си. Освен това Джили обещала на Скарет, че ще го чака, когато той излезе от затвора. Той все още бил луд по нея. Сигурно щяла да намери начин да го накара да вярва, че тя го обича, докато не се доберяла до откраднатите диаманти. Освен това му обещала, че ще отмъсти на съдийката, която произнесла присъдата му. И това ни довежда до Мънк. Когато Джили се запознала с него, открила един самотник. Не й струвало нищо да го спечели. Както се оказва, дори не се наложило да му даде парите, които получила от Тони. Мънк се влюбил до полуда в нея и бил готов да изпълни всяко нейно желание. Така че тя ги надхитрила всичките и е задържала парите за себе си.

— На кого му е хрумнала идеята да затворят онези жени в къщата в Колорадо?

— На Джили. Тя си пада по сложните усукани планове. Харесва й драматичното, а възможността да накара Кери да страда, била като допълнителен бонус. Мънк вече бил нает да убие Ан Трап и освен това бил взел пари от Денис Парнел, за да взриви къщата в планината. Парнел бил убеден, че съдията ще присъди имота на бившата му жена — обясни Ейвъри. — Мога да си представя как се е почувствал, когато съдията присъдил къщата на него.

— Мънк е бил много бърз и действен.

— О, да.

— Гледа ли новините? — попита Картър. — Ерик Трап най-после се е пречупил и признал всичко. Ще го пратят в затвора за много дълго време. Ако леля ти не беше дала писмото от Ан, нямаше да разполагаме с доказателството, от което се нуждаехме. Трап казал на следователя, че жена му се бавела с умирането твърде много.

— Също като Политиците. Всички тях ги е водела алчността.

— Удивително — продължи той — как Джили е манипулирала и Салвети, и Мънк, и Скарет. Тя е свирела и те са играели по гайдата й, но никой не е подозирал какво си е наумила. Говорих с агент Кели преди известно време. Скарет още не е признал почти нищо, но Салвети вече говори. Странното е…

— Да?

— Никой от тях не казва и една лоша дума за Джили. Продължават да ръсят хвалебствия по неин адрес.

Това не я изненада.

— Обзалагам се, че и тя не приказва.

— Не, засега е като каменна стена. От теб би излязъл страхотен оперативен агент, Дилейни.

— Може би с подходящо обучение бих могла да стана, но сър, вече не искам, определено. Ако научих нещо през последните седмици, то е, че животът е прекалено кратък и не желая да пилея нито минута повече, като преследвам отчаяни мъже и жени. Искам да направя нещо важно, преди да е станало твърде късно.

Ейвъри се изправи и изчака той да заобиколи бюрото. Тя разтърси ръката му.

— Благодаря ви, сър.

— Наистина ли напускаш? И не мога да те убедя да останеш?

— Взех решението си, сър. Искам да напусна.

— Решила ли си вече какво ще правиш оттук нататък?

— Сега, след като процесът и изслушването приключиха и Скарет пак е там, където му е мястото, ще прекарам две-три седмици с леля си и после ще се местя в Луизиана, където ще се върна в училище и ще работя като учител.