Джули Гарууд - Убийствен чар

Джили за малко да изпусне входа на мотел „Уинджамър“. Ейвъри я видя как постепенно намалява скоростта, завива и прекосява паркинга. Загуби я от погледа си, защото Кели ускори. Той влезе откъм изхода, обиколи мотела и спря пред ресторанта до паркинга.

— Спряла е пред стълбите — каза Кели.

Ейвъри гледаше разположението. Всички врати бяха към улицата. После погледна Джили. Искаше й се да е по-близо, за да види лицето й.

— Какво прави тя? — попита Ейвъри и се наведе напред.

— Реши се — отвърна Кели.

Ейвъри присви очи срещу слънцето. Видя Джили да се оглежда в огледалото на сенника.

— Червило ли си слага?

— Има си хас.

Ейвъри се облегна назад, а Кели изгаси двигателя и отвори прозореца си.

— Ако слезеш от тази кола, Дилейни, кълна се…

Тя не му позволи да довърши заплахата си.

— Няма да мръдна оттук.

Ейвъри отново погледна Джили. Явно вече бе доволна от вида си, защото най-после отвори вратата на колата и слезе.

— Време е за шоу — прошепна Кели.

Джили изтича нагоре по стъпалата, после по външния коридор на първия етаж, откри номера, който търсеше, и спря. Ейвъри я видя как разтваря яката на блузата си, за да се вижда цепката между гърдите й. После опъна тясната си пола и почука на вратата. Стомахът на Ейвъри се присви. Чу гласа, който викаше:

— Скъпи, аз съм, Джили.

Тони Салвети отвори вратата.

Процесът в Шелдън Бийч не продължи дълго. Прокурорът бе компетентен и експедитивен и с доказателствата, с които разполагаше, успя да убеди и второто жури от съдебни заседатели, че Дейл Скарет бе нахлул в дома на Лола Дилейни с намерението да отвлече Ейвъри Дилейни. В процеса на осъществяване на замисъла си той бе причинил преждевременната смърт на Лола Дилейни.

Скарет настоя да даде показания, което бе голяма грешка. Той мрънка и сука и когато прокурорът приключи с въпросите си, убиецът започна да крещи ругатни срещу него, защото бил извъртал думите му.

Скарет настояваше, че не е използвал Ейвъри като щит и че само се опитвал да вдигне детето на крака, когато баба й стреляла с пушката. Не можеше да обясни защо бе свалил колана си и бе пребил Ейвъри до смърт, каза само, че така се опитвал да я убеди да тръгне с него, за да отиде при майка си.

Снимките, направени на Ейвъри в болницата, доказваха без всякакво съмнение, че Скарет я бе изоставил в антрето на къщата, смятайки, че тя ще издъхне всеки момент. Само за час съдебните заседатели взеха решението си, потвърдиха вината на Скарет и той бе отведен обратно в затвора, където му беше мястото.

Джон-Пол остана в Шелдън Бийч с Ейвъри по време на процеса, а Кери пристигна един ден преди датата, на която племенницата й щеше да свидетелства. Лелята на Ейвъри бе преживяла истински ад и Джон-Пол очакваше да види една сломена жена. Но тя го изненада. Дори и да бе съсипана от предателството на съпруга си, тя не го показваше.

Между телефонните разговори, които тя провеждаше с персонала в офиса й в Бел Еър, Джон-Пол й съобщи, че ще се ожени за Ейвъри. Кери не искаше и да чуе за това. Ако племенницата й щеше да се жени, тя щеше да й намери някой мъж с потенциал… и пари. Какъв живот щеше да води, омъжена за дърводелец?

О, да, Кери бе костелив орех… и по-кръвожадна от крокодил, когато нещата не ставаха така, както искаше тя.

Джон-Пол определено я хареса.

— Господин Картър ще ви приеме сега.

— Благодаря. — Ейвъри изпъна полата си и се усмихна на секретарката, докато вървеше към вратата.

— Искаш ли да дойда с теб? — попита Джон-Пол.

Тя поклати глава.

— Ще ме изчакаш ли тук?

— Ако трябва, и цял живот.

Тя отвори вратата и влезе във фризера. Тази сутрин бе дошла подготвена и носеше сако с дълъг ръкав.

— Добро утро, сър.

— Седни, Дилейни.

Не изглеждаше особено щастлив, но пък тя и без това никога не бе виждала Картър да се усмихва, така че не беше сигурна дали той още й е ядосан или не.

Седна на стола срещу бюрото му и скръсти ръце в скута си.

— Сър, ако се каните да ме уволните, бих искала да ви изпреваря и да подам молба за напускане.

— Защо?

Той се беше изправил при влизането й в стаята, но сега седна отново зад масивното си бюро.

— Ако съм напуснала по свое желание, няма да имам черна точка в автобиографията си.

— Чудя се защо смяташ, че ще те уволня.

— Защото не спазих процедурата. — Ръцете й трепереха. Не беше сигурна дали заради студения въздух в кабинета, или заради факта, че бе толкова нервна. Той умееше да я превърне в кълбо от нерви само с един свой поглед. — Трябваше да се сетя за всичко много, много по-рано, но в своя защита ще кажа, сър, че бях заета да избягвам куршумите и капаните, които ме дебнеха. Нямах време да анализирам данните, а трябваше да намеря — добави тя бързо, за да му покаже, че поема пълна отговорност за грешките си. — Освен това използвах името ви, за да принудя агент Кели да ми позволи да се кача в колата, с която се извършваше проследяването, а вие изрично ми бяхте заповядали никога да не правя това. Не спазих йерархията, не позволих на агентите, на които бе възложено да ме охраняват, да си свършат работата. Сър, аз избягах от тях. Наистина. Освен това ви обезпокоих по време на ежемесечната ви игра на покер, като ви се обадих онази нощ от Уолдън Пойнт, а всички в Бюрото знаят, че вечерта, в която играете покер, е нещо свещено за вас.