Джули Гарууд - Убийствен чар

Остана в сянката зад снекбара няколко минути, ослушвайки се за някакви звуци, и когато се убеди, че е съвсем сам, се промъкна до вратата. И тя беше заключена, точно както я бе оставил. Бързо я отключи, отвори я и погледна нагоре. Кафявият конец, който бе оставил на третото стъпало, си стоеше непокътнат. Никой не бе открил скривалището му. Прескочи конеца и предпазливо се заизкачва, защото знаеше, че петото стъпало скърца. Сигурен бе, че е сам — киното отваряше чак за прожекцията в два следобед, — но въпреки това го прескочи.

На последното стъпало имаше опъната жица, много по-тънка от конец за зъби, напълно невидима за невъоръжено око.

Мънк отпусна ръчката, за да отвори вратата, без всичко вътре да експлодира в лицето му.

Добре че собственикът не бе решил да сменя рекламата над входа днес, помисли си и се усмихна. Сменяха филмите само в сряда, но Мънк бе поставил капан за всеки случай. Повече предпазливост никога не бе излишна, независимо какво мислеше скъпата Джили.

Отвори вратата съвсем леко и надникна вътре. Пушката с прикрепения мерник още си стоеше в ъгъла, подпряна на стълба.

Погледът му се премести към спусъковия механизъм на ръчно изработената му ракета. Точно както бе предположил, една от жиците се бе плъзнала надолу. Не висеше свободно. Вятърът я бе разхлабил само колкото да прекъсне веригата.

Щеше да оправи всичко за две секунди. Отвори вратата широко, пристъпи вътре и коленичи. После замръзна. Гласът дойде вляво от него, от другата страна на камбаната.

— Хубава ракета си имаш тук.

Мънк бе прекалено поразен, за да помръдне. Мозъкът му пищеше ужасено. Не, не, не. Жицата… конецът… нищо не бе докоснато. Как е могъл…

Друг глас прозвуча вдясно от него.

— Мисля, че има проблем с това да я задейства.

Мънк се хвърли към пушката си. Никой от мъжете не опита да го спре. Той се претърколи, стреляйки в движение.

Нищо не се случи. Пушката беше празна. Ноа се появи на светло. Мънк го видя и се присви назад.

— Ти — прошепна той. — Познавам те.

Джон-Пол също излезе от сенките.

— Как разбра? — Лицето на Мънк бе изкривено от гняв и гласът му трепереше.

— Лесно. По-умен съм от теб.

Пистолетът на Ноа сочеше в челото на Мънк. Джон-Пол видя погледа в очите на приятеля си и отгатна точно какво си мисли той.

— Сложи му белезниците — каза той. — После му прочети правата.

Ноа поклати глава.

— Първо ще го убия. После ще му сложа белезниците и ще му прочета правата.

— Не, не можеш.

— Кучи син! — Ноа отпусна спусъка и прибра пистолета в кобура си. Извади белезниците и тръгна към Мънк, когато чуха един агент да крещи.

Мънк замахна с крака си и блъсна Ноа. Той залитна пред убиеца и Джон-Пол не можеше да стреля в Мънк, за да не рани Ноа.

Агентите търчаха по стълбите, а Мънк се опита да извади пистолета от кобура на глезена си, но Джон-Пол предвиди тази реакция. Той стовари крака си върху глезена на Мънк и го закова към пода.

— Стига си се пречкал — извика той към него. — Дръпни се, за да мога да го застрелям.

— Аз ще го застрелям — изкрещя Ноа. Той удари Мънк в лицето и изръмжа доволно, когато чу звука от чупещ се хрущял. Отново заби юмрук в лицето му, опитвайки да улучи същото място, за да причини максимална болка.

Вратата се блъсна в стълба и първият агент влетя през прага. Мънк се възползва от тази възможност. С цялата си сила той изтласка Ноа настрани и се хвърли с главата напред от кулата.

Убиецът се приземи на стръмния ламаринен покрив. Претърколи се на ръце и колене и запълзя като горила към навеса. Когато десният му крак докосна скобата, той посегна към пистолета си. Тъкмо го вадеше, когато Джон-Пол и Ноа скочиха на покрива и стреляха едновременно. Куршумите им надупчиха тялото на Мънк и го накараха да затанцува като марионетка във въздуха. Мънк се завъртя и падна напред, тялото му увисна през навеса.

Задъхан, Ноа прибра пистолета си и каза:

— Имаш правото да мълчиш…

— Точно така — промърмори Джон-Пол.

Един агент се наведе от прозореца на кулата и им извика:

— Заподозряната е в движение.

Ноа издърпа радиостанцията от колана си. Повтори това, което агентът току-що му беше казал.

— Разбрано.

— Това гласът на Ейвъри ли беше? Тя беше, нали? — попита Джон-Пол.

Ноа заговори по радиостанцията.

— Ейвъри? Ти ли си, скъпа?

Използва това обръщение, за да вбеси Джон-Пол, и се ухили, когато видя реакцията му. Ако можеше да се убива с поглед, сега и той щеше да прави компания на Мънк в отвъдното.