Мариус Габриел - Седмата луна

— Японците ли ти направиха това? — попита го веднага.

— Да, японците — отвърна й с усмивка Клайв.

— С какво го направиха? С меч ли?

— Престани, Рут — смъмри я Франсин.

— Това е само драскотина — каза Клайв на Рут. Носеше офицерско куфарче, отвори го и започна да търси нещо. — Струва ми се, че тук имам нещо за теб, млада госпожице. Дано само успея да го намеря.

— Какво е? — попита възбудено Рут.

— Ето го — каза Клайв и й подаде едно пакетче. Франсин, застанала до кухненската врата, видя как Рут разкъса хартията и извади от нея дървен модел на изтребител, гордо украсен с отличителните знаци на кралските военновъздушни сили.

— „Спитфайър“! — изпищя от удоволствие Рут.

— Когато японските бомбардировачи дойдат пак, той ще те пази.

Франсин бе трогната от факта, че се е сетил да донесе подарък за Рут. Децата в Сингапур нямаха много играчки. Самата тя без съмнение щеше да избере друг подарък, но Рут бе горда с придобивката си.

— Виж, Едуина! Бум-бум-бум — викна Рут, като размахмаше самолетчето и имитираше шума на японските бомбардировачи. — На ви, лоши японци!

— Първо си помислих да й купя кукла, но после реших, че за днешното време повече подхожда такъв подарък — каза Клайв, доловил погледа на Франсин.

— Много мило от ваша страна. Благодаря ви.

— Няма защо.

— Аз ще си легна — каза с уморен глас Едуина.

— Ще ти донеса чай в леглото — обеща й Франсин.

— Благодаря. — После момичето протегна пълната си ръка на Клайв. — Благодаря ви, Клайв. Бяхте много мил. Клайв нежно целуна ръката й.

— Няма проблеми, госпожице. Винаги съм на ваше разположение.

Франсин приготви чай и занесе една чаша в стаята на Едуина. Момичето, подпряло се на възглавниците, тихо плачеше.

— Ужасно съжалявам — каза Франсин и погали Едуина по къдравата коса.

— Как можа да го направи? — Едуина я изгледа измъчено. — Как само можа да го направи?

— Нямам представа — отвърна безпомощно Франсин. — Предполагам, че просто не е могъл да издържи.

— Аз издържам! И всички останали издържат!

— Всички не сме еднакви, мила. Всички издържаме различно. Някои издържат повече, други по-малко. Това, че баща ти не е могъл да издържи, предполага, че ще ти се наложи да издържиш повече. Уверена съм, че ти е по силите.

— Ще се справя — отвърна Едуина след кратко мълчание. — Ще се справя. Когато войната свърши, ще се върна и ще възстановя плантацията. Ще се запиша в селскостопанско училище и ще се науча как да го правя.

Франсин бе трогната от решителността на девойката.

— Точно така трябва.

— Много е мил, нали? За Клайв ми е думата. Първо ми се стори, че е ужасен, но после показа, че е силен мъж.

Франсин кимна в знак на съгласие.

— Права си.

— Трябва ви точно такъв мъж — каза Едуина. — Би трябвало да го удържите.

Франсин се засмя против волята си.

— Мъжете не са като автобусите, мила. Не се сменят с такава лекота.

— Вашият мъж ви изостави — замислено каза Едуина.

— Ще дойде — отвърна бодро Франсин.

— Като автобус ли? — Едуина взе чашата с треперещи ръце и отпи глътка чай. — Както и да е, обещайте ми, че няма да прогоните Клайв. Твърде е свестен, за да го изгубите току-така.

— Обещавам — усмихна се Франсин.

След като се увери, че Едуина се е поуспокоила, се върна при Клайв и Рут. Детето се бе настанило в скута на Клайв и очевидно се чувствуваше там много удобно. Бе го подложило на обстоен разпит, очевидно разчитайки на воинското му звание и на опита му във войната срещу японците.

— А защо Бог не спре японците? — тъкмо питаше Рут.

— Нали Бог може да спре японците, ако поиска?

— Така е — отвърна Клайв. — Предполагам обаче, че Бог очаква ние сами да ги спрем. За да покажем колко струваме, ако ме разбираш.

— За да покажем, че сме смели ли?

— Точно така.

— Ами ако Бог сгреши и те ни победят?

— Няма да ни победят.

Франсин наля чай. Рут, удобно облегнала се на силната гръд на Клайв, изучаваше своя „Спитфайър“.

— Имаш ли деца? — попита Франсин уж между другото.

— А, не. Не съм женен. Свободен човек, както казват.

— В усмихнатите очи на Клайв се появи недвусмислено послание.

Франсин стана, с нервни движения оправи роклята си и каза:

— Е, наближава обяд. Време е да се заема с работа. Клайв нямаше как да пренебрегне прозрачния намек.

Повдигна Рут и я целуна.

— Довиждане, Рут. Следващия път ще ти донеса друг подарък.

— Кога ще дойдеш? — попита оживено Рут.

— Скоро — обеща Клайв и погледна закачливо Франсин.