Мариус Габриел - Седмата луна

Опустошената земя продължаваше да се стеле под тях. Стратегическите бомбардировачи бяха хвърлили тук десетки хиляди тонове бомби.

Всичко, оказало се под този огнен дъжд, бе осакатено за вечни времена. Пътища, ниви, живи същества, всичко се бе превърнало в червена пръст. Нищо не можеше да мине през тази пустош. Нищо не можеше да живее върху нея, да я обработва, да извлича някаква полза от труда си. Когато настъпеха дъждовете, тази пустош щеше да се превърне в океан от стерилна кал, в гигантско препятствие, което щеше да накара врага да извършва уморителни заобиколни преходи.

Франсин погледна Сакура и Мънро. Той й шепнеше нещо на ухото и се опитваше да я успокои. Цялото му същество се бе съсредоточило върху жената, която държеше в ръцете си. Очевидно вече й бе простил.

Те принадлежаха към едно различно поколение, оформено в един различен свят и от една различна война. Франсин и Клайв не познаваха този свят и неговите ужаси. Така, както Сакура и Клей нямаха представа за това, което бе станало преди тях. Независимо от шока, Франсин изпитваше своеобразно задоволство от стореното от Сакура. Бе взривила човека, който бе убил бащата на детето й. В действието й имаше брутално правосъдие. Бе права и за още нещо: никой нямаше да оплаква Дием и подобните му.

Клайв отиде да говори с Крон и когато се върна, им съобщи малко смутено:

— Каза, че Джай Хан се намира на север, в едно място, наречено Фу Виен.

— Колко на север? — изкрещя Мънро на Крон. Крон махна с ръка. От жеста му не се разбра колко е точно разстоянието. Стана само ясно, че е голямо.

Мънро разгъна картата си и се опита да определи местонахождението им и мястото, където се намираше Фу Виен. Картата бе отпечатана на лоша хартия. Цветовете й бяха твърде ярки, а названията твърде размазани. Това, че бяха с френска транскрипция, също не му помогна.

Най-после откри Фу Виен. Намираше се в близост до хълмовете в най-северната част на равнината. Спомни си любезната усмивка на Дием. Нямало проблеми. Гнусен малък мръсник! Стана му ясна причината, поради която не бяха докарали Луис във Виентян. Бяха се озовали тук в разгара на комунистическа офанзива. Дори и с калпавата си карта след това, което видя от въздуха, той разбра, че никой няма да се евакуира от Фу Виен. Оттам нямаше да се излеят потоци от бягащи селяни, придружени от потоци бягащи войници. Фу Виен щеше да бъде завзето от Патет Лао. Също и селата в близост до него.

Разбра също, че Крон няма да кацне със самолета си във Фу Виен — самолетът вече губеше височина и скорост. Бяха се насочили към прострели се пред тях ниски хълмове. Някъде там очевидно имаше безопасно селище.

Мънро се вбеси. Замисли се дали да не извади колта си, да го опре до червената бейзболна шапка на Крон и да го принуди да ги откара във Фу Виен. Рискуваха обаче да бъдат свалени от Патет Лао.

За всеки случай прегледа колта и го прибра във вътрешния джоб на якето си. После взе чантата си и започна да изхвърля от нея разни неща. Оттук нататък щеше да носи със себе си само най-необходимото.

Пистата бе изсечена в храсталаците на един стръмен планински скат и приличаше на писта за ски. Крон разполагаше само с няколко метра, за да намали скоростта и да спре, но като по чудо успя. Слязоха и Франсин попита Крон:

— Къде е детето?

— Вие взимате джип — отвърна той. — Аз чакам. Клей Мънро разтвори картата си пред тайландеца.

— Къде сме?

Крон посочи едно място с мръсния си пръст.

— Фу Ва.

— А Фу Виен къде е? Крон отново посочи.

— Тук.

— Защо?

— Жената на Джай Хан е от Фу Виен. Родно село.

— Нищо не разбирам — каза Франсин. — Къде е детето?

Той й показа картата. Към тях се присъединиха Клайв и Сакура.

— Ние сме тук, във Фу Ва. Джай Хан и детето са на север, във Фу Виен.

— Далече ли е? — попита напрегнато Клайв.

— На картата не изглежда далече — отвърна Мънро. — Вярно, че не е от най-сериозните карти.

Франсин се извърна сърдито към тайландския пилот.

— Полковник Дием каза, че ще ни откарате направо при детето!

— Много рисковано — отвърна с безстрастно лице Крон. — Вие взимате джип.

— Той е прав. — Мънро посочи картата. — Патет Лао нападат оттук. Единственият начин да се стигне до Фу Виен е да се кара оттук. Да се надяваме, че няма да попаднем на патрули.

— Патет Лао тук няма — каза убедено Крон. — Войник от Патет Лао се страхува да дойде тук. Само стреля с ракети от планините.

— Само с ракети, казваш? — рече Мънро. — Добре, успокои ме. Кажи ми, Крон, колко километра са до Фу Виен? Двадесет ли?