Сюзън Джонсън - Бялата графиня

— Каква мила изненада! Добре дошъл у дома, Пьотр. — Тя се усмихна свенливо, преди да вдигне очи към лицето на съпруга си. — Твоите офицери са толкова възторжени, че сигурна съм, връщате се у дома след поредния победоносен поход.

— Успяхме да отблъснем назад, чак до Камишин, ескадроните от Първа конна армия на Будьони — похвали се Пьотр и лицето му грейна в широка усмивка, след което притегли към себе си Кити и я притисна с лявата си ръка до гърдите си.

Бяха доста контрастна двойка — граф Радишевски беше висок и снажен брюнет, докато русата Кити беше с нежна, крехка фигура, почти с една глава по-ниска от него. Графинята облегна глава на рамото на съпруга си, притвори морскозелените си очи и едва чуто промълви:

— Така се радвам, че се завърна невредим при мен…

Граф Пьотр тъкмо се канеше да се намеси в спора, който избухна в лявата половина на масата относно достойнствата на расовите кобили и изисканите съпруги, затова не обърна внимание на шепота на Кити. Само я погали нежно по рамото и я погледна за миг.

— Седни до мен, Кити. Пийни малко шампанско с нас.

След което графът се включи с повишен тон в оживения спор. По едно време дори изкрещя властно, за да парира нечие ехидно подмятане — доста обидно казашко сравнение за ползата от жената и от кобилата.

С примирена въздишка Кити се отпусна на съседния стол. Роклята й тихо изшумоля. Офицерът от дясната й страна галантно й подаде чаша с шампанско. Ухиленият до уши лейтенант веднага се изправи, поклони се и чинно чукна токове, но от престараване политна напред и се строполи по очи върху масата.

— Браво, Саша! — извика някой от отсрещната редица от столове. — Великолепно се представи пред графинята! Не разля нито капчица от шампанското й, нищо, че веднага след това рухна като отсечен дъб!

Дори и при падането си лейтенантът успя да опази чашата на Кити — главата му се стовари върху масата на две педи от кристалната чаша в ръката на графинята. Слугите незабавно се втурнаха да го извлекат навън, но графинята вдигна ръка, за да ги спре, затова те се ограничиха само с усилията криво-ляво да го закрепят на стола. Кити предпазливо отпи от чашата си, заслушана в шумните възгласи, сипещи се от всички страни.

— За здравето на Аполон! — извика някой от противоположния край на дългата маса. И за дяволското му хладнокръвие, особено когато борави с динамит!

— Наздраве! Наздраве! — ревнаха в хор офицерите. Разбира се, не забравиха да подадат пресушените си чаши, за да бъдат отново напълнени от слугите.

— Бяхме се обзаложили дали някой ще успее да се промъкне до склада с боеприпаси в Балашов — обясни Пьотр на жена си. — Аполон изяви желание да се нагърби с тази дяволски опасна мисия. И, представи си, успя да се промъкне невредим през гъстите кордони на червените! Незабравима гледка беше огненото зарево, когато складът хвръкна във въздуха! Представяш ли си, скъпа, цял артилерийски арсенал да експлодира в една секунда? Сигурно отблясъците са се виждали чак от върховете на Кавказ! Ние чакахме на позиция южно от града, когато Аполон долетя на кобилата си, задъхан, снишен над седлото…

— За твое здраве, Аполон! — прекъсна го гръмък глас — Къде си научил този занаят? Да взривяваш така майсторски? Да не би достопочтеното ти семейство тайно да е поддържало връзки с някоя банда анархисти?

— Нямам никакви тайни, Язов. Просто се навъртах, преди години, около майсторите в оръжейния завод, собственост на баща ми — спокойно отвърна княз Аполон Кузин. — Още от дете, когато баща ми ме държеше на коленете си, в нашия дом се обсъждаше как се произвеждат експлозиви, колко се печели от тях. Доходен, но много опасен бранш… — добави той и се усмихна, разкривайки безупречно белите си зъби, рязко контрастиращи със загорялото му лице.

Имаше нещо демонично в изражението му, може би заради горящия му поглед, въпреки радушната усмивка. Напомняше, макар и смътно, на хищник, може би на тигър — гъвкав, силен и опасен. Очите му, изпъстрени със златисти точки, зорки и блестящи, бяха леко повдигнати в ъглите към гъстите скосени вежди, малко по-тъмни от русата му коса. Всичко в него издаваше агресивната му природа. Дори и буйната му коса се спускаше върху раменете, отметната назад като лъвска грива. Княз Кузин вече си бе спечелил репутацията на ловък и смел воин, умеещ да преодолява всякакви препятствия, независимо дали ставаше дума за коне, покер, стрелба, преследване, експлозиви или… покоряване на женски сърца.