Сюзън Джонсън - Бялата графиня

Накрая полковникът свали папахата от главата си и пристъпи в притъмненото преддверие, шибайки ботуша с нагайката си. Павел го следваше по петите, без да престава да бъбри, а зад него се тълпяха кавалеристите от ескадрона, забързани да се доберат до камината.

След броени минути те вече се настаняваха по столовете около дългата маса в трапезарията. Сънените прислужници, въпреки че се прозяваха и мърмореха полугласно, веднага се заеха да стъкмяват трапезата за неочаквано появилите се гости. Масивният кристален полюлей вече огряваше щедро просторното помещение и хвърляше ярки отблясъци по полираната махагонова маса. Запъхтените слуги домъкнаха толкова много бутилки с шампанско и гарафи с водка, чинии с хайвер и сельодка, плата с риби, студено телешко, шунка и други меса, че дългата маса след по-малко от половин час така се запълни, че дори не остана място за пепелниците.

А в кухнята на долния етаж вече кипеше трескава дейност. За щастие ординарецът на полковника със сетни сили бе пришпорил жребеца си, за да изпревари колоната и да предизвести господарката на имението — съпругата на граф Пьотр Радишевски — за предстоящото пристигане на ескадрона. Затова сега готвачите не бяха изненадани — върху трите масивни печки вече вдигаха пара няколко тенджери. Готвачите припряно запълваха подносите с блюдата, докато на горния етаж офицерите бързаха да заличат спомените от мъчителния преход в мразовитата степ с щедри глътки кахетинско шампанско или силна водка, местно производство. Повечето от тях вече бяха само по ризи, със запретнати ръкави, разгърдени и разгорещени, запотени, с блеснали очи. Жизнерадостните им викове и шумни наздравици гръмко отекваха под високия свод на просторната трапезария.

Нямаха край поводите за поредното надигане и пресушавано на чашите — за техния непобедим ескадрон и за неговия славен командир, за Дивата дивизия, за Бялата армия, за някогашната славна императорска гвардия, за смелия генерал Мамонтов, за главнокомандващия фронта — генерал Деникин, за командира на тяхната армия — барон Врангел, за минали победи и бъдещи успехи…

Строго спазвайки неписаните правила на офицерския кодекс на честта, при всеки тост сътрапезниците се изправяха на крака, с чаша в ръка. Млади мъже, високи и стройни, мускулести и напети, калени в безчет схватки и набези, със загорели обветрени лица. Мнозина от тях вече имаха белези по лицата си. С горд, триумфиращ вик те повтаряха хорово възгласа, ознаменуващ поредната наздравица, преди да отметнат рязко глави назад и да излеят до капка лютата водка в гърлата си, която спираше дъха им. Слугите припряно доливаха чашите — за един офицер беше срамно чашата му да остава празна, когато в следващия миг проехтява тост за окончателното сразяване на врага или клетва за вярност към пагона и отечеството. Накрая, когато общите теми се изчерпиха, всеки от сътрапезниците се зае да поздравява своите бойни другари и съседи по маса. След петата обиколка на масата наздравиците станаха толкова завалени, многословни и накъсани, че почти никой не се вслушваше в думите на оратора.

Графиня Радишевска се появи на прага на трапезарията половин час след последния тост.

— Добър вечер, господа — поздрави тя. Ослепителна красавица, тя беше от рядко срещаната порода жени, които бяха в състояние само с появата си да накарат всички мъже в залата да млъкнат и да я зяпнат с отворени уста и затаен дъх. Точно така стана и този път. От смущение графинята дори се изчерви и побърза да сведе поглед.

Офицерите моментално се надигнаха от столовете и като по команда чукнаха токове. Само дето не й козируваха. Порозовялата домакиня плахо се усмихна.

— Моля ви, господа офицери, чувствайте се като у дома си. Исках само да ви съобщя, че след малко ще бъде сервирана вечерята.

По-отраканите членове на многолюдната, вече порядъчно подпийнала компания размениха няколко любезности с домакинята, след което отново се надигна глъч, придружена от викове, закачки и смях. Тук-там дори избухваха ожесточени препирни кой пръв да се поклони и да целуне ръка на прелестната млада графиня, докато тя си пробиваше път сред развеселеното множество — длъжна беше да приветства с „Добре дошъл“ своя съпруг. Слугите я бяха събудили минути преди пристигането на ескадрона и тя бе принудена да се облече набързо, затова сега носеше само семпла лилава рокля, без нито един накит по себе си. Ала дори и така графинята съумяваше да привлече жадните мъжки погледи. Отблясъците от полюлея се вплитаха в гъстата й коса с цвят на пчелен мед — сресана набързо, тя беше прибрана назад с бродирана копринена кордела, преди да се спусне надолу и да се разпилее върху раменете й.