Сюзън Джонсън: Бялата графиня

Кити само бе кимнала сковано. Гърлото й беше пресъхнало от страх.

— Ще изпълня заръката ти, Пьотр — тихо бе промълвила младата графиня, когато бе успяла да възвърне способността си да говори. При мисълта, че повече може би няма да види съпруга си, сърцето й се бе свило в болезнен спазъм. Ужасно мъчителна беше и перспективата да се раздели с имението, владяно от няколко века от рода на баща й.

— А това… това ти го оставям като последно спасение, но само в случай, че няма друг изход… — тъжно бе добавил Пьотр и бе измъкнал от чекмеджето на бюрото си ампула с морфин. В началото на 1918 година дворянските фамилии бяха настръхнали от разказите за зверствата на Червената армия. Особено жестоки бяха болшевиките към потомствените аристократи. Затова Кити не бе отронила нито дума повече, само бе поела ампулата от треперещата ръка на Пьотр. Повече нито той, нито тя не бе споменал дори една дума за смъртоносната ампула.

Сега, почти една година след онези събития, мрачните спомени и тревогите, породени от тях, отново стегнаха в железен обръч сърцето й. Настроението й окончателно се помрачи. Вече едва удържаше сълзите си. Машинално стисна перилото на стълбището, спря се и се огледа безпомощно. „Проклета война! Защо е тази касапница, кому е нужно това братоубийство? Проклета да бъде и онази Зоя, която така безсрамно и нагло покварява съпрузите на почтените жени!“

Защото Кити отлично знаеше къде всъщност се бяха запътили офицерите начело с Пьотр. Съпругът й бе оповестил с ясен тон намерението си да отведе подчинените си в онзи бардак и Кити го чу, въпреки че беше в коридора, водещ към кухнята. Сълзите й рукнаха, когато си припомни с какво безразличие Пьотр изпълняваше съпружеските си задължения. Примигна няколко пъти, за да укроти хлипанията си, избърса сълзите си, стисна юмруци и си пое дълбоко дъх, за да се овладее. Нали само преди две седмици се бе зарекла повече да не плаче заради отчуждеността на Пьотр? По дяволите, не искаше да се превърне в безпомощна ревла, бършеща час по час носа си с батистена кърпичка! Стигаха й трите години разкъсващи колебания. Въпреки че бе подчертано чувствена натура, Кити съвсем не бе лишена от способността да разсъждава прагматично, дори и за любовта, така че не си правеше илюзии, че някога Пьотр ще я обикне.

Още с влизането си в спалнята Кити съблече лилавата рокля, за да я смени с бялата батистена нощница, която бе захвърлила на леглото в суматохата след пристигането на Пьотр и неговия ескадрон. Развърза корделата и разпусна косите си. Събу обувките си и започна да гаси лампите. Цветята във вазите още не бяха изгубили уханието си, което е помогна поне за миг да забрави тревогите си, причинени от поведението на Пьотр и от вестите, пристигащи от фронта.

Но преди да посегне към последната лампа, някаква странна, непозната миризма подразни обонянието й. Нямаше нищо общо с аромата на цветята. Но миризмата беше тъй слаба, че Кити не успя да я разпознае. Едва когато пристъпи към леглото, графинята долови нещо познато — смесица от миризма на кожа, конско седло, мъжка пот и… водка.

Оскъдната светлина на нощната лампа върху тоалетката до леглото все пак се оказа достатъчна, за да различи фигурата на мъж, проснат по очи върху дамаската от бяла коприна, с която бе застлано леглото. Куртката му се бе свлякла до ръба на леглото, левият й ръкав опираше килима. Под нея се подаваше проблясващият в полумрака кавказки колан, към който бяха закачени кобурът и ножницата на сабята. Капитанът спеше непробудно, заровил лице във възглавницата, без да е свалил брича, ботушите и дори шпорите си. Под бялата риза и под елека от еленова кожа се очертаваха великолепно оформените мускули на Аполон Кузин. Защото графинята вече не се колебаеше — знаеше отлично кой е неканеният гост, узурпирал леглото й, Макар че спеше по очи, заровил лице във възглавницата й, част от лицето му оставаше открита. Издаде го извитата му вежда, добре очертаната скула и, разбира се, русата му коса. Кити припряно се огледа, изплашена да не би в някой от ъглите да се е спотаил Карим или Сахин — графинята вече бе забелязала, че те го следват навсякъде като верни хрътки. Но не, поне този път князът бе проявил капчица благоразумие да нахълта в спалнята й, без да мъкне със себе си своите телохранители.

Кити въздъхна облекчено и същевременно примирено. Очевидно тази нощ нямаше да може да спи в леглото си. Проснатият по очи княз беше прекалено едър, за да го отмести. Пък и глупаво беше да го чака да се събуди, за да му нареди да напусне спалнята й. На разсъмване кавалерийският ескадрон щеше да стигне до вертепа на онази Мадам Зоя. Аполон, след като си отспи, ще се метне на седлото и ще се присъедини към приятелите си. Но загрижена да опази скъпата дамаска на леглото, с нежна бродерия, спомен от чеиза на покойната й майка, Кити без много да се замисля, се зае да изуе ботушите му. Особено опасни бяха острите шпори, способни да разкъсат дори най-здравия плат, ако князът се опита в просъница да се обърне по гръб или настрани.