Сюзън Джонсън - Френска целувка

Човекът, на когото Джони се обади предния ден в Токио, се излежаваше върху диван с пшеничен цвят, разперил ръце на облегалката. Беше облечен в копринен халат в барутно зелено, бродиран с жерави, а дългата му черна коса се спускаше по раменете; слабото му, вълчо лице се сбръчка в усмивка. Двамата с Джони се бяха срещали преди години на клубна сцена в Ел Ей, и двамата красиви, млади мъже, препуснали с наслада по бързата лента с безразсъдно пренебрежение към живота, закона и моралните традиции.

— Нека да е кафе — отговори Джони и седна в лъскаво кожено кресло. — Отдавна се отказах от по-интересните неща.

Един слуга се появи иззад паравана в ъгъла.

— Само попитах — вдигна ръце Казуо докато слугата наливаше кафето на Джони. — Макар да знам колко много цениш семейството си.

Джони се усмихна.

— Просто реших, че Джорди заслужава един татко, който да знае кой ден сме днес.

— Жена ми ме уверява, че подобни лишения ще се отразят добре и на мен. — Казуо махна на слугата да си върви.

— Препоръчвам ти ги.

— Сериозно се замислям. Скоро ще имам син.

— Поздравления.

Казуо се усмихна.

— Благодаря. Баща ми е във възторг. — Погледът му се разнежи. — Аз също. Сега имам други интереси, така че може би аз също ще започна да водя един по-консервативен живот. Финансирам един институт, който изследва влиянието на глобалното затопляне върху морския живот. — Усмихна се едва-едва. — Жена ми е морски биолог, така че имам стимул.

— Каквито и да са причините, все пак е страхотно, че инвестираш в бъдещето. Обади ми се ако търсиш пожертвувания. — Дипломата на Казуо по финанси от Сорбоната беше подходящ за ролята му като главен финансист. Пост, който той заемаше и в организацията на баща си.

— Може, макар че сега това е частна инициатива. — Свъси вежди. — Баща ми предпочита да остана на заден план.

— Разбрах. — Бащата на Казуо ръководеше най-голямата якудза. И тъй като правителството и силите на реда в Япония имаха дългогодишни взаимоотношения с якудза, основани на принципа живей си и остави другите да живеят, Джони разбираше, че в случая е необходима дискретност.

— Е, разкажи ми подробностите, mon ami. Къде отиваме; какво ще правим?

— Трябва да внуша страх от бога на сина на Дутов. Той тероризира една моя позната.

— Позната?

— За която ме е грижа.

Казуо свъси вежди.

— По какъв начин?

Джони сви рамене.

— Не знам. Но се вбесих когато те нахлуха в къщата й и я уплашиха. Искам той да си плати.

— Колко?

— Колкото е достатъчно, предполагам. Не съм неразумен. Осъзнавам каква е силата на Дутов. Ето защо се нуждая от помощта ти.

— Защото баща ми превъзхожда Дутов.

— Да.

Казуо се усмихна.

— И не си струва да ядосваш баща ми. Предполагам, че говориш за Юри. Той е хулиган.

Джони се намръщи.

— И аз така разбрах. От всички доклади, които получих, се разбира, че е истински гадняр. Бившата ми се е забъркала с него, забърка и мен, а после и тази жена. Не бих те притеснявал, но се нуждая от твоето влияние.

— Не се извинявай. За какво са приятелите! Не мисли, че съм забравил как ме спаси от онези наркополицаи.

Преди години в Ел Ей Казуо бе сключил сделка за доставка на екстази, а Джони му бе подшушнал, че връзката му е вербувана от Агенцията за борба с наркотиците. Докато Джими Гордън, другарят им в сърфа, разказваше, че цял месец се наслаждавал на бордеите в Банкок, той всъщност сключил сделка с Агенцията и излежавал присъдата си в почивния дом за бели якички в Левънуърт.

— Предполагам, че някой трябва да си поговори с Юри — промърмори Джони. — Да го вкара в правия път.

— Това трябва да е достатъчно. Без неговия старец — Казуо сви рамене — той е кръгла нула, а неговият старец няма да се опълчи срещу баща ми. Знаеш ли къде можем да го намерим?

— Търся го. Трябва да достави един пръстен някъде. — Джони се намръщи. — И именно това е била причината да безпокои онова момиче. Шибаната Лиза откраднала пръстена, а после захвърлила кутийката в чантата на Ники, в моята кола.

— Защо, по дяволите, му е притрябвала кутийката?

— Добър въпрос. Но очевидно му е трябвала. Шибан задник.

— Е, ще трябва да го научим на добри маниери — усмихна се Казуо. — А сега ми кажи къде е станала кражбата на Лиза?

— В Париж.

— А, обичам този град. Щастлив съм там. Кажи ми, че ще притиснем Юри именно там.

— Още не знам, но хората ми се занимават с това. Скоро трябва да получа информация.

— Разкажи ми за тази Ники. Доста неприятности си навличаш заради нея.