Сюзън Джонсън - Блейз

— Украсата с форма на звезда е специално за жена на вожд — му каза тя. — Виж също и украсената с мъниста от сърна. Кажи на твоята жена да пробва първо тези.

Хейзард преведе това на Блейз, остави роклите на постелята и измъкна измежду тях предложената от Върба, украсена отпред и отзад със сложно подредени разноцветни пера във формата на звезда.

— Звездата носи късмет на този, който я носи на дрехите си — добави той, подавайки роклята. — Хайде, биа, пробвай я.

Блейз се отдръпна.

— Караш ме да се чувствам неудобно.

— Няма от какво да се срамуваш. Върба също е виждала някое и друго голо тяло навремето, а аз — той замълча и се усмихна — те предпочитам гола. Направих така, както ти пожела — отпратих всички други жени. Твой ред е да спазиш обещанието си.

Блейз се предаде и след като премери първата рокля, която Върба коригира на раменете, талията и ханша, вече се чувстваше по-свободно.

— Твоята жена е много красива — каза Върба, докато отбелязваше корекцията на раменете с парче трошлив варовик.

— Благодаря ти — каза Хейзард и повтори на английски комплимента за Блейз.

Блейз бе получавала подобни комплименти през целия си живот, но някак си този, поднесен от старата жена от племето на Хейзард, имаше по-особено значение за нея Тя искаше да бъде част от живота на Хейзард.

— Как се казва „благодаря“ на абсарокски? — попита Блейз и когато той й каза, тя повтори внимателно фразата. — Ахо-ахо — каза Блейз бавно с широка усмивка и лек поклон.

Върба отвърна на поклона й и двете се засмяха.

Тя прилича на Ана 23 23 Ана — в Библията, майка на пророка Самуил. — Б.пр. , помисли си Блейз. Точно като Ана е.

И радост стопли сърцето й.

Отпуснат удобно на върбовата си облегалка, Хейзард се забавляваше с церемонията по пробването на роклите. Никога преди не бе наблюдавал Блейз толкова дълго, все някой или нещо му попречваха — работата или някакъв разговор. Сега имаше възможността да се наслаждава безмълвно на красотата и съвършенството на тялото и чертите й. Кожата й имаше златистия цвят на праскова в светлината, проникваща през стените на вигвама, а косата й проблясваше в медни оттенъци. Тя се движеше грациозно, изпълнявайки елементарните инструкции на Върба, вдигаше ръце, за да свали някоя рокля, пъхваше глава в следващата, която й подаваха, раздвижваше леко бедрата си, за да може меката кожа да легне плътно по тялото й. Тя беше плаха и неуверена, докато изпълняваше наставленията на Върба, което бе нещо ново за Хейзард, свикнал да вижда в нея най-вече решителност и властност. Тя беше по-различна на тоя летен лов, не така безусловно налагаща се и — чудеше се дали да употреби тази дума — по-смирена. Той се усмихна на абсурдната мисъл и повдигнал гъстите си клепки, улови погледа й над сивите коси на Върба.

Намигна й.

Тя му се усмихна.

Сладостна вълна премина между тях. — След още няколко рокли те поспориха за деколтето на една от тях, прекалено ниско изрязано според представите на Хейзард. Впечатлена, Върба наблюдаваше спора и макар да долавяше смисъла само на някои думи, бе напълно наясно с неговото съдържание.

— Тази не става — каза Хейзард, махвайки на Върба да я остави встрани.

— Чакай малко. — Блейз й направи знак да изчака. — Тази рокля ми харесва. Украсата й е почти като излята, толкова е плътна. А и цветовете ми харесват. — Кожата беше кремава на цвят и гладка като кадифе. Отпред на вълни се спускаха орнаменти в зелено и синьо, ограждащи дълбокото деколте.

— Не.

— Но аз я харесвам.

— Не.

— Не ми говори с такъв тон.

Хейзард се овладя и смекчи заповедническите нотки.

— Извинявай, биа, задръж я, щом искаш.

След това, когато роклята беше премерена, той каза на Върба тихичко на абсарокски да не носи отново тая рокля.

Върба кимна. Дит-чилияш бе победил, но тя отдаде заслуженото и на жената. Бледоликата жена се противопоставяше на Дит-чилияш храбро като мъж. Той нямаше винаги да печели. Не и с тази огненокоса жена. Върба познаваше първата жена на Хейзард от неговата младост и бе приготвяла нейната сватбена рокля. Тя бе видяла как двамата израснаха заедно и бе стояла да смъртния одър на Гарваново крило. Връзката, която бе наблюдавала днес, беше по-различна. Сякаш Черната пума бе намерил равна на себе си, а не просто спътница. Чудеше се какво ли ще е детето, родено от двама такива родители. Бялата жена беше бременна, това беше очевидно, стига да знаеш къде да погледнеш. Дали Ис-биа шибидам Дит-чилияш, Хейзард — Черната пума, знаеше за това?