Сюзън Джонсън - Блейз

Беше вече късно следобед, когато Хейзард каза „дрехите“, после промърмори нещо рязко и изненадано и накрая изруга леко. Той докосна косите на Блейз с целувка, отмести я и се измъкна от постелята от бизонски кожи. После отиде до входа, отмести покривалото леко и каза няколко думи на абсарокски.

— Кой е? — попита тихо Блейз и седна. Хейзард погледна през рамо и каза:

— Бях забравил. — След това се обърна към процепа и продължи да говори на мелодичния си роден език. Той отговаряше на няколко женски гласа, които се кикотеха.

— Твоят харем? — попита Блейз със сладникава нотка, когато той спусна покривалото и се върна при нея.

— С теб, скъпа, не ми остава време за хареми — отвърна той с усмивка.

— Или нещо друго? — натърти Блейз, стоплена от усмивката му, но все още съмняваща се.

— Точно така — съгласи се бързо Хейзард. — Или нещо друго. Тия дами не бяха дошли заради мен. Те донесоха дрехите ти. Бях забравил за това. Мисля, че са стояли доста време отвън, така че се наложи да им се извинявам продължително. Добре ще е сега да ги пробваш.

— Чии са тия дрехи? — попита неуверено Блейз, чудейки се как биха могли да й ги ушият толкова бързо.

— Този път са съвсем нови. Жените шият дрехи, ризи, мокасини, туники и всичко останало за търгуване. Вчера споменах, че искам да купя дрехи за теб днес следобед. За съжаление, бях забравил за тях допреди минута. — Хейзард се пресегна за гамашите си и каза: — Ще ги поканя вътре.

— Не!

Той тъкмо бе обул единия крачол и при възклицанието на Блейз вдигна глава.

— Не? Нали искаше да имаш сври собствени дрехи.

— Искам. Кажи им да оставят всичко и да си вървят. Ще ги изпробвам по-късно.

— Сладурче, сигурно ще е необходимо роклите да се преправят — отвърна й той, докато намъкваше колана в гайките на вече обутите гамаши.

— Сама ще се оправя.

Той пристегна колана си и каза тихо:

— Значи умееш да шиеш?

— Ами… когато бях малка — започна Блейз, но се запъна. — Искам да кажа… това че…

Той я погледна и проницателно отбеляза:

— Ти не можеш да шиеш.

Блейз въздъхна и прехапа долната си устна.

— Не мога — призна си тя.

— Тогава сигурно ще ни трябва някой, които може — уточни той тактично. — Тъй че ще трябва да ги пробваш, не мислиш ли?

Блейз впери продължително поглед в него и неохотно се съгласи:

— Но нека да е някоя, която аз не познавам — предупреди го тя, припомнила си за посещението на Малка луна.

— Ти не познаваш нито една от тях, скъпа.

— Някоя, която ти не познаваш.

— Аз познавам всички.

— Не това имах предвид — мрачно каза тя.

— Чудесно — отвърна той, схванал най-после.

— Някоя по-стара — додаде Блейз. Той се засмя.

— Ще видя какво мога да направя.

Когато излезе отвън, той обясни, че жена му е срамежлива и за да не обиди никого, смята да купи всички рокли. След това учтиво ги отпрати и остави една стара жена.

Блейз се бе вмъкнала в една от кожените му ризи и бе застанала до леглото, когато те влязоха във вигвама. Заприлича му на юноша, облякъл възголяма риза, въпреки че бе застанала царствено. Само очите й отразяваха нейната неувереност. Хейзард представи Върба и обясни на Блейз, че тя е известна из целите Северни прерии със своите невероятни рокли, украсени с пера. След това донесе един солиден куп от рокли, украсени с ресни и други атрибути, докато двете жени се усмихваха колебливо една на друга.

— Мислиш ли, че тия ще стигнат? — попита Блейз закачливо. Ръцете й галеха леко множеството превъзходни кожи, които й бе донесъл.

— Още ли искаш, бостънче? — поинтересува се той с ответната веселост в очите си. — Ще изпратя глашатая.

— Прекалено си екстравагантен.

— Налага ми се да угаждам на екстравагантна жена — каза той много тихо.

— Значи искаш да ми угодиш? — щастливо измърка тя.

— По безброй много начини, биа кара — прошепна Хейзард, — но след като премериш роклите.

— Да ги премеря пред Върба? — колебливо попита Блейз.

— Сама ли се обличаш вкъщи?

— Понякога — започна да увърта тя.

— Представи си, че сега не е „понякога“ — настоя Хейзард, убеден, че Блейз е разполагала поне с няколко прислужнички у дома. — Развесели ме.

Блейз направи лека гримаса.

— Щом настояваш.

Той се усмихна.

— Настоявам.

Върба, застанала отстрани, бе схванала, въпреки английския, че Дит-чилияш настоява за нещо, а жена му отказва. Очите й проблеснаха разбиращо, когато Хейзард натърти усмихнат на последната си дума, и тя пристъпи напред, за да помогне.